Несебър, за който много страни могат да мечтаят

Антична изба от средата на 5 в. пр. Хр. в участъка на северния бряг на полуосторова (проучвания в Несебър през 2013 г.).
Снимка: Анелия Божкова

Казват, че някога в Несебър имало 42 църкви. Обикновено, когато туристите чуят това, започват изумено да се оглеждат: как е възможно на толкова малко място да има такова изобилие от храмове! И да бяха само те! Години наред археолозите продължават да копаят и да проучват терена на черноморската антична Месемврия. Тук добрият гид обикновено прави уточнението, че съществува Месемврия и на Бяло море, но това е съвършено друго селище, „Моля, гостите да не ги бъркат”…

Черноморската Месемврия се развивала върху малък заоблен терен, свързан със сушата чрез провлак. Самият провлак е дълъг около 400 м. По средата му се намира старата мелница. Тя отдавна не работи, ако не броим ролята й на исторически статист, преживял доста години в очакване да си спомнят за него и да получи активна роля. Но времето минава. Туристи от различни страни спират край странния силует, за да го използват единствено като колоритен фон за снимки. В началото на квартала, в новата част на града се намира истинската мелница, сега вградена в хотел. Така вървят ръка за ръка античната и съвременната летопис на града.

Всяко поколение си иска своето. През 1956г. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват. Дори когато тръгва изграждането на курорта „Слънчев бряг”, неговите модерни за архитектурния период кубове и правоъгълници не могат да изместят славата и обаянието на романтичния Несебър. Градът печели симпатия с неповторимия си облик. Сякаш е странно, изплувало от глъбините на морето древно създание, което с почуда наблюдава случващото се наоколо. През 1983 г. културните паметници на Старинен Несебър са прибавени към Списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО. И колкото по-унифицирано – банални стават съвременните градове, толкова повече се откроява перлата Месемврия. Като всяка перла, тя търси своето осребряване. Апетитите за строеж тъкмо там, в Стария град, нарастват. Какво остава скрито в основите? Какво може и трябва да бъде опазено? Дали археолозите спират работа през зимата? – Иначе, техните екипи през летните жеги придават интересен чар на отпускарската атмосфера наоколо. Туристите щъкат насам-натам по полуострова и гледат как някой друг усърдно работи. А когато след това бъде открита някоя находка – сензация, е приятно да подхвърлиш небрежно пред приятели и познати: „В Несебър ли? – Ами аз бях там по време на разкопките!”

На 9 декември 2013 г., по повод 30 г. от приемането на Несебър в престижния Списък на Световно културно наследство, в града бе подредена изложба „Философът, който рисува” – 33 непоказвани портрета от Васил Киров. Той е бивш кмет на града, най-дълго останал на този пост – цели 14 години.

Да чуем и археолога доц.д-р Анелия Божкова, с размисли за историята, за усилията на учените да се преборят с ерозията на хилядолетията и с ерозията на човешките ценности. Какво беше за екипа археологическото лято? И дали работата наистина спира през зимата?



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07