Радиоенциклопедия „Честита баня!”: Българската баня

Разбира се, няма да минем без коментари на знаменитата фраза, приписвана на британския премиер Уинстън Чърчил, за Балканите, където си честители банята. Впрочем, най-много шеги и саркастични бележки по повод на този наш поздрав си правим самите ние. Погледнато обаче в контекста на традиционния български бит и вярвания, честитенето на банята си има дълбоки основания. Често подлаганите на присмех хигиенни навици на българина са плод на традиционната култура, просъществувала по добре известни исторически причини до много късно. Новото време с новите изисквания и удобства за личната хигиена идва у нас едва през 20-те - 30-те години на ХХ век, а в селата – чак през 50-те години. Седмичното семейно посещение на градската баня е ритуал, просъществувал до средата на 60-те години, че и по-късно, когато топлофикацията, канализацията и водоснабдяването правят домашната баня достъпен лукс поне за градовете. С това славните времена на градската баня приключват, за да стигнем до положението в столицата да има една единствена обществена баня – минералната в Панчарево. За справка - в не много далечната Франция в доста градове има безплатни или много достъпни общински бани за хората, които по някакви причини не разполагат с това удобство. Само в Париж те са 16, адресите и работното им време са обявени на официалната страница на кметството.
Разказват доц. Людмил Вагалински, доц. Александър Николов, гл. ас. Виолета Коцева - Попова, д-р арх. Любинка Стоилова, Нина Асенова и Стоян Минчев - теляк.