Босилеградска рецепта за Никулден

Само на 120 км от София може да празнувате Никулден два пъти – веднъж на 6 декември, а после – като ви се услади шарана, да повторите празника на 19 декември. Няма грешка: в Босилеград Денят на моряците, рибарите, пътешествениците, търговците и на банкерите се празнува според нашия и според сръбския календар.
Така е и в дома на Радко Стоянчов: икономист по образование, писател и поет по душа (автор е на стихосбирки!) и радетел за опазване на природното наследство и традиционната културна памет. Ако на всички други места в рибните ястия се слага девесил, в босилеградско ще научите, че шаранът се приготвя и с …босилек. Тук има една тънка уловка. Който си мисли: „Ама разбира се, вероятно подправката е на почит, заради името на града!”, ще сбърка. Според едно от преданията, близо до сегашния Босилеград, в местността Градище някога съществувала крепост, а един от местните управници се казвал Бусил. Оттам Бусилев градеж – Босилеград. Тук са родени етнографът Йордан Захариев (1877-1965), поетът Емануил Попдимитров (1885-1943), художниците Любен Бояджиев (1914-2003) и Димитър Механджийски (1916-1999). Съвременният град е побратимен с Каварна и Козлодуй. На всички българи, които пътуват към Сърбия, Радко Стоянчов препоръчва да си отделят време, да поспрат и да разгледат Босилеград. Има основно училище „Георги Димитров”, гимназия, детска градина, Народна библиотека „Христо Ботев”, паметник на Васил Левски и местен Център за култура. Непременно отидете и до Културно-информационния център на българското малцинство „Босилеград”. Там ще срещнете усмихнати хора, които сърцато работят за засилване на културния и образователен обмен с България. В района има великолепни църкви, като храм „Св. Троица” в село Извор. Тя е изключително ценен паметник на културата със стенописи от майстори на Самоковската художествена школа, сред тях – Димитър Зограф, син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на Захарий Зограф. Храмът „Рождество на Пресвета Богородица” в Босилеград е построен през 1895 г. От 1872 г. е църквата „Св. Апостол Филип” в село Бистър. А храмът „Св. пророк Илия” в село Брестница е граден през 1863 г.
Любителите на красиви пейзажи не бива да пропускат и бреговете на река Драговищица. Извира в Сърбия, преминава в България, влива се в Струма… От Радко Стоянчов, който на 6 декември празнува и рожден ден, ще разберете как се приготвя шаран по стара босилеградска рецепта и защо точно за Никулден там на трапезата се слага и царевица. А кога шаранът е най-вкусен? – Разбира се, когато се хапва с приятели!
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42
Гроба на Змей Горянин в двора на манастир „Седемте престола“ в Стара планина, близо до Своге.

Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист

Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..

публикувано на 28.05.20 в 09:15

Волжка България – средновековната врата между Изтока и Запада

След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...

обновено на 21.05.20 в 13:50

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39