100 години от рождението на Борис Христов. Ролите му в „Атила” и „Сицилианска вечерня”

| обновено на 22.03.14 в 09:14
Борис Христов в ролята на „Атила”

Повечето от редовните ни слушатели вероятно знаят, че през цялата 2014-а – годината, в която се навършва един век от рождението на Борис Христов, програмата за култура и образование на БНР всеки месец ще посвещава по една от оперните си вечери на изкуството на великия българин. След легендарните му роли, представени през януари и февруари – Борис Годунов и крал Филип Втори, тази събота ще припомним две от големите Вердиеви превъплъщения на Борис Христов – Атила от едноименната опера и Джовани да Прочида от „Сицилианска вечерня”. Но преди тях могъщият му глас ще прозвучи с ария от „Набуко”. Партията на жреца Захария – един достоен и достолепен духовен водач, който не спира да вярва и да вдъхва вяра и надежда у сънародниците си, е повече от подходяща за начало на вечер, която има за цел да ни припомни един дълбоко обичан и почитан човек и артист – идеал за достойнство и свобода, известен с пълното си, почти жреческо посвещаване на съвършенството.
След „Набуко” продължаваме с „Атила” – още една от серията героико-патриотични опери, създадени от Джузепе Верди през 40-те години на XIX век. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо – италианските автори на най-голямото, подробно и задълбочено издание, посветено на Борис Христов, операта „Атила” до голяма степен дължи настоящата си известност именно на Борис Христов. На първо място – той е първият изпълнител на централната роля в първата съвременна сценична възстановка от 1962 година във Флоренция. На второ – Борис Христов е участвал в още няколко от най-значимите постановки на „Атила” от втората половина на ХХ век – в Триест през 1966 и във Венеция през 1976 година. На трето и съвсем не на последно място – с партията на Атила Христов показва големия потенциал на тази роля на многобройните си конкуренти, дошли след него – от Гяуров до Рейми. В книгата на Курами и Модуньо е отделено особено внимание върху интерпретацията на Борис Христов на финала на операта: „... с какво крешендо, пълно с удивление и презрение Атила се обръща към Одабела, Форесто и Ецио, събрали се, за да го съсипят, след като са били облагодетелствани от него. И с какво майсторство той използва различна интонация, обръщайки се към всеки от тримата събеседници. Да не говорим за помитащия му гняв, който ги събира в едно”.
На слушателите ще предложим цялостния запис на „Атила” от Джузепе Верди, направен на 1 декември 1962 година в Театро Комунале – Флоренция. В спектакъла участват солисти, хорът и оркестърът на Майските музикални тържества. Диригент е Бруно Бартолети, а освен Борис Христов в ролята на Атила, ще слушате великолепния баритон Джанджакомо Гуелфи като Ецио, сопраното Маргерита Роберти в партията на Одабела и тенора Гастоне Лимарили – Форесто. В ролите на Улдино и Леоне – Франко Франки и Марио Фрозини.

След Атила ще припомним една рядко изпълнявана от Борис Христов роля, затова пък в исторически постановки. Това е Джовани да Прочида в „Сицилианска вечерня” – всъщност и до днес рядко поставяна на сцена Вердиева опера. Според Карло Курами и Маурицио Модуньо двете постановки на „Сицилианска вечерня” – от Майските музикални тържества във Флоренция и от Миланската Скала през 1951 г., са сред десетте най-големи оперни събития в света през 50-те години на ХХ век. Концертното изпълнение в Торино от 1955 г. не е толкова успешно, но и в него участниците впечатляват – Анита Черкуети от 1955 г. срещу Мария Калас от 1951 г., Карло Талябуе срещу Енцо Маскерини, Марио Ортика срещу Джорджо Коколиос-Барди и Борис Христов срещу самия себе си. Според Курами и Модуньо записите от 1951 г. от години се радват на особено висока оценка от оперомани и критици, защото изпълнението на Ерих Клайбер е „блестящо, със съвършено владеене на оркестъра и разтърсващо драматично напрежение, но и с известно френетично бързане, което без съмнение изгаря всичките наслоени традиции (достатъчно е да помислим за последния финал), но пък проваля възможността за по-артикулирано и нюансирано пеене. От това страда целият състав, но може би най-много Христов, тъй като той винаги е принадлежал към категорията на певците аналитици (ясна дикция, вкус към оттенъците) и се е чувствал много по-добре при по-гъвкави и широки темпа... Силният момент на пето действие са голямата сцена и финалният терцет на Прочида, Елена и Ариго, всъщност дует между баса и сопраното, към който тенорът се присъединява по-късно. Изглежда, че се повтаряме, – пишат Курами и Модуньо – но ние продължаваме да твърдим, че в днешната опера мигове като едновременното участие на Калас или Черкуети с Христов в драматичен дует, който те оставя без дъх и без думи, или пък призивът за „Вендета” в последния финал не могат да се повторят, а може би ще останат въобще неповторими”. И още подробности за тази постановка в книгата „Борис Христов” на Карло Курами и Маурицио Модуньо: „През май и юни (1951 година) Христов участва във флорентинския фестивал „Маджо Музикале” и продължава да бъде любимец на публиката. Открива сезона със „Сицилианска вечерня” заедно с Калас в ролята на графиня Елена и с тосканския баритон Енцо Маскерини в ролята на Гуидо ди Монфорте. Режисьор и постановчик е Херберт Граф. Диригент е известният Ерих Клайбер, който поради неразположение на гръцкия тенор Джорджо Коколиос, по време на репетициите пее партията на Ариго „с приятен глас”, като си спомня Франка. Любопитно е да се отбележи, че работата на Клайбер върху тази „Сицилианска вечерня” е често нарушавана от тогавашния печат, който парадоксално хвали интерпретациите му на Бетовен и Моцарт, но му отказва „разрешителното” да бъде голям Вердиев интерпретатор. От друга страна – и постановката на Граф, и горкият Коколиос, смятан от Гуалтиеро Франджини (от вестник La Nazionale italiana) за „вдървен и смешен на сцената и за недобре подготвен за вокалната интерпретация на образа”, предизвикват доста съмнения около постановката. Христов обаче е хвален от всички: В това издание на „Маджо Музикале” Борис Христов беше удивителен Прочида, а Мария Менегини Калас в ролята на Елена бе негова достойна партньорка. Двама изключителни певци, нещо твърде рядко днес; цялостни, изградени, особено Христов, с мощния си глас и вълнуващото си пеене. По-нататък Курами и Модуньо цитират още две италиански издания, поместили критики за спектаклите на „Сицилианска вечерня” във Флоренция през 1951 г., в които четем: ... Борис Христов. Този изключителен артист сякаш е създаден за нас – характерът му се свързва по съвършен начин с най-любимите ни оперни произведения. Независимо дали играе главна или второстепенна роля, по някакъв вълшебен начин той става веднага най-значимата фигура в спектакъла, най-обичаният, символ на самата опера. И още: ... Христов, благодарение на богатството и красотата на гласа си, благодарение на дълбоката си музикална чувствителност и на изключителната си способност да се превъплъщава напълно в най-различни герои, успя да изрази по блестящ начин бурните чувства на благородния родолюбец.
Партията на Джовани да Прочида ще си припомните във второ, четвърто и пето действие на „Сицилианска вечерня” – спектакъл, състоял се през месец май 1951 година в рамките на Майските музикални тържества във Флоренция. Диригент е Ерих Клайбер, в ролите участват: Мария Калас – Елена, Борис Христов – Джовани да Прочида, Енцо Маскерини – Монфорте и Джорджо Коколиос-Барди – Ариго.

22 март, от 20.00 часа

Съдържание на операта „Атила”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15