Джаботикаба, бразилски орех и тантан… това също е Бразилия

БНР Новини
Диана Ангелова
Снимка: Кирчо Стоичков
Откъде идва името Бразилия? Страната е наречена на… дърво. Когато първите португалски заселници стъпват на Източното крайбрежие в Южна Америка, виждат необичайно червено дърво, което местните хора наричат „бразил”. След това пред очите на португалците се появят още и още от тези странни дървета, които се оказват се изключително подходящи за получаването на червена боя за платове.
Ако мястото се знае от повече хора, винаги има риск към него да тръгнат нови предприемачи и хубавият бизнес да премине в други ръце! Затова мореплавателите не говорят много за тази част на света. В Европа мястото , откъдето идва ценната суровина, често просто е наричано „неизвестен остров” . Срещат се и други названия: Монте Паскоал, остров Вера Круш, Земи на Санта круш, Нова Лузитания, Кабралия и т.н.
Едва през 1967 г. с първата конституция на военния режим се въвежда името Бразилия.
Бразил не е единственото чудновато дърво за европейците. Дори в наши дни видът „джаботикаба” продължава да бъде описван като нещо извънземно. Причината е в неговите цветове и плодове. Те се появяват не върху клоните или малките им разклонения, а направо върху стъблото! Два пъти в годината. дървесната кора се обсипва с нежни бяло-жълти, (преобладава бялото!), цветове. После се превръщат във вкусен плод, подобен на черно грозде! Вътрешността е уханна, прилича на желе. Отвън обвивката е черна. От плода се приготвят сокове, сиропи, сладка и вино. Дървото е вечнозелено, от семейство Миртови. Не е дало името на страната, но пък на него има наречен цял град – Джаботикабал. Там няма двор без „марковото” дърво! При продажба на земя, винаги се взима под внимание колко дървета от този вид притежава имотът. За тях се плаща отделно, при това- солидно.
Славата на Бразилския орех вече е достигнала и до България. Не е евтин, но пък не се налага да се яде по много. Два ореха са напълно достатъчни, за да попълнят необходимата ни дневна дажба от селен. С нея човек наистина не бива да прекалява, тъй като ще има обратен ефект. Ще се почувстваме изморени и отпаднали…
Бразилия е най-големият износител в света на кафе! Най-популярният сорт се нарича Бразилски сантос. Има, естествено, типични бразилски начини за приготвяне на напитката.
За първия вариант ви трябват: силно черно кафе, топла карамелизирана захар, вода и общо 10 минути за направата. Сварявате кафето. Приготвяте карамелизираната захар. Внимателно обливате с нея дъното на чашите за сервиране. Наливате и кафето. Пиете, без да разбърквате, като се наслаждавате на вкуса и аромата.
За втория вариант са нужни:
8 чаени лъжички мляно кафе,
прясно мляко – на вкус, някои обичат да е повече, други- съвсем малко
1 чаена лъжичка какао на прах
1 чаена лъжичка захар
4 малки чашки ром
150 грама бита сметана
400 мл вода
Сваряват се водата, какаото, захарта и млякото
Слага се, за да кипне и мляното кафе. След това се прецежда, налива се в чаши.
Ромът леко се затопля. Добавяме от него във всяка чаша. Отгоре украсяваме с разбитата сметана.
Може да се пие под акомпанимента на бразилска самба, изпълнена с типичните бразилски народни инструменти, като звънчетата агого, тантан (прилича на легнал цилиндър, по който музикантът потупва с ръце). Друг му акомпанира с шекере – изсушена кратунка, покрита с мрежичка, към която са прикрепени мъниста. При движение те нежно похлопват…Кашиши пък е комбинация от две триъгълни кошнички, пълни със семена и зърна, които тракат при поклащане… и т.н…
Бразилската кухня има славата на хармонично-балансиран букет от вкусове. В нея са вплетени историите и обичаите на местни индиански племена, португалски, френски, германски, африкански кулинарни традиции…Така се е появило понятието „бразилски хляб”, в които питките се правят от царевично брашно, яйца, кисело мляко, сол и настърган кашкавал…Навсякъде, обаче, е в сила поговорката : „По-добре повече хляб, отколкото по-малко вино”
За основните блюда, всяка зона от страната има свои кулинарни предпочитания: на север харесват мунтузу – ястие от царевични зърна с парченца кокос. На северо-изток: карне де сол,(солено сушено месо)…Западна Бразилия пече свинско филе „ламбо де порко”, но също и „жакаре” – специалитет от алигатор…
В звуковия файл можете да чуете разговора с Диана Ангелова, която разказва още за страната, историята и кухнята.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07