На сайта той се представя така: Здравейте! Аз съм Грую и ще съм Вашият гид... В реалния живот той потраква с клюн. Като типичен мъжкар е голям ревнивец. Обича вниманието и гостите. Щом в двора на Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани влязат посетители, Грую е на първа линия, готов за контакти. Обича да му говорят, да е център на Вселената, но и някъде наблизо да е скъпоценната му половинка – пеликанката Ганка, в очите на Грую – просто буля Груювица... Около тях, но непременно в полезрението на гостите, се върти и любопитният Филип, също толкова любвеобилен...
Кое е това уникално място, дружелюбен дом на странни обитатели? – Намира се в Стара Загора и е известно като Спасителен център за диви животни - Зелени Балкани.
Не е зоопарк, макар годишно да е посещаван поне от 3 000 души, които знаят, че тук са добре дошли. Центърът е създаден през 1992 г. от шепа ентусиасти – млади хора, приятели и защитници на природата. Оттогава е стратегическо място за всички, които милеят за екологията и опазването на природното богатство, независимо от възраст, образование, занимания.
Екипът спасители е професионален. При ветеринарните специалисти, както се казва, няма празно. Звънят им от цялата страна: намерени малки птици, паднали от гнездото.
Някой открил на улицата или по пътя ранено животно. Как да постъпи? Къде да го отнесе? Към кого да се обърне за съвет или помощ? – Освен телефон 112, най-често ще го насочат към Спасителния център в Стара Загора.
Да се работи тук е мисия. И макар в медицината да има понятие „анестезиология”, повече от изкуство и кауза е да направиш така, че пернатият или опашат „пациент” после да няма спомен от травмата. А травмите, причинени от хората, не са за описване! Всеки обитател на тази странна зоологическа градина има своя история: какво му се е случило, как е пострадал, как е оцелял... Зад шеговитите имена, които екипът дава на птиците и животните, са скрити много болка и страдание... А после – и много надежда поредният питомец да се оправи... Най-хубавата награда е връщането му в дивата природа, в естествена среда...
Когато това е невъзможно, остават в Центъра.
Като резултат от натрупания опит в работата, Йорданка Василева е категорична: Може птиците и животните да ни изглеждат еднакви, но си имат свои навици и характер. Дори белошипите ветрушки, още в бебешка възраст, докато ветеринарите ги пудрят и обезпаразитяват, показват различни предпочитания, реакции и нрав:
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..