Пристъпиш ли към кири-е, животът се променя

БНР Новини
Рина Пападопулу (вляво) и Вера Милушева в студиото на предаването "А сега накъде".
Снимка: Кирчо Стоичков

При мен поне промени плановете. Исках да разгледам творбите кири-е на Рина Пападопулу. Бях си отделила половин, останах три часа. И не спрях да питам. Какво е кири-е? Как се прави? С какво друго изкуство го бъркат? Вярно ли е, че го има от 1 400 години? Къде се е появило най-напред? Кога стига до Япония, за да се превърне в една от емблемите на страната, макар че у нас не се познава.
Виждали ли сте синеока японка? – Това е Рина. Тя е българка, с гръцка фамилия Пападопулу. Живее в Полша, но е единствената неяпонка, поканена за член на Японската асоциация по сенга, (цветно кири-е). Значи имало и цветно, мислено отбелязвам аз. И докато гледаме картините, изрязани по специален начин от хартия, ставам поредния „пленник“ на изящните творби. Възможно ли е човешката ръка само с помощта на специален скалпел да постигне такова съвършенство. Майсторите на кири-е имат неписано правило, което гласи: „Ножът никога няма да ти даде да излъжеш!“
Сюжетите и персонажите са като омагьосващо „пътешествие“ из древната култура, история, обичаи на японците. Знаете ли, например, с какво се занимава един самурай, когато не влиза в битки? - Той, моля ви се, изучава галантни нрави: свири, пее, рисува...
Рина преминава от легенда в легенда. Пристъпиш ли към кири-е, наистина потъваш – наоколо „хвърчат“ пеперуди, „прелитат“ жерави, от картините гейши деликатно „хвърлят“ погледи към невидимите си покровители. Започнеш ли да работиш кири-е, неусетно научаваш символиката на японското кимоно, езика на онзи особен вид източни чадърчета и кокетни ветрила...
Рина Пападопулу е показвала кири-е във Флоренция. Това е третата й изложба в София. Може да я разгледате до края на ноември 2014 г. като част от Дните на японската култура в България. Редом са подредени картини кири-е на нейни ученици, а в съседната зала ви очаква още една изненада – традиционните топки темари, изработени от Рали Донева – Коева, за които ще ви разкажем подробно друг път. Защото всяко от тези изкуства е като отделна Вселена. Сега заедно с Рина Пападопулу и Вера Милушева се впускаме в безкрая на кири-е. Защото всичко започва, няма да повярвате, с една изгоряла електрическа крушка...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Премиера на „Дафнис и Хлое”, Париж 1912 г., декор - Леон Бакст.

Митологични образи: Дафнис и Хлое

В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..

публикувано на 03.02.22 в 07:50

Морският жаргон

Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..

публикувано на 21.08.20 в 14:16

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05
Ритуални танци от преди последното заледяване на Централна Европа – праисторически запис в пещерата „Марура“

Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност

Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..

обновено на 30.07.20 в 09:57
Картина от Стоян Венев

За тънкио намек и дебелио край

Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..

публикувано на 07.07.20 в 18:03

По-добре късно, отколкото… рано

Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура.  Според учени разпределянето на времето,..

публикувано на 01.07.20 в 09:42

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07