Радиото (есе-фантазия)

Кристиян Бояджиев
Снимка: Здравко Петров

Към края на първото десетилетие на най-новия ни век се състоя премиерата на очарователен (от моя гледна точка) филм, който изглеждаше да бъде печеливш, интересен и най-вече – потребен на онези, за които е бил предназначен. И за техните наследници, вероятно – поколението, отъждествявано със зората и апогея на рок музиката. Това е филмовата продукция The Boat That Rocked, в буквален превод „Корабът, който свиреше рок”, „рокираше”, тъй да се каже. Сега от време на време се появява в-някоя-и-друга телевизионна програма у нас. По планетата филмът е представян с различни имена: В САЩ името е „Пиратско радио”, „Радио рок революция” – в Германия, във Франция – „Добро утро, Англия”. Българското заглавие е кратко и ясно: „Рок радио”. Филмът (сценарий и режисура на Ричард Къртис) в комедиен план описва времето на пиратските радиостанции във Великобритания, които нелегално са излъчвали рок музика, посрещана зле от по-възрастните хора (не всички!) и почти официално обявена за „зло” от властите и държавната радиостанция на Острова. Факт, чието доказателство е безспорно, имайки предвид оскъдното присъствие на рок изпълнения и песни в програмите на Би Би Си между 1962-ра и 1968-ма година. Не, че по същото време в България и Българското радио бе по-различно, но все пак, там, където тази музика се е създавала, е нормално да й се обърне повече внимание. Но не. Така в програмите встрани са останали "Ролинг Стоунс", Джими Хендрикс, The Who и цяла плеяда техни колеги, за да сполети тази съдба по-късно и четиримата от "Лед Цепелин"... Нещо повече, заради огромния, масов интерес към новата музика от страна на слушателите, самото правителство повежда война с пиратските радиа, на практика – война с масовото разпространение на рок музиката чрез радиоефира. След дълга борба остава само една радиостанция, излъчваща денонощно рок, както и предавания, свързани с него. Намирала се е на изоставен навътре в Северно море кораб, откъдето са се правели радиоемисиите. След различни прокламации и заплахи се стига до приемане на законов текст, който забранява нерегламентираното радиоизлъчване по крайбрежието, защото... това заплашва радиовръзките с рибарските морски съдове, движещи се наоколо. Накрая, корабът – платформа за нова музика е потопен. „Вражеското” пиратско радио замлъква. Завинаги. История, по-близка до реалната истина, отколкото мечтата. Мнозина знаят това. Но имат ли те "памет за подробности"?
Пет десетилетия по-късно, тези драматични събития, оказва се, вълнуват единици у нас и по света. Прагматизмът е взел връх над емоцията, сантимента, рок носталгията (ако изобщо вече има някъде такава).
С вложените в него 50 милиона долара и възвърнатите с мъка 36, филмът в бившите рок-обетовани земи е истински касов и финансов провал.
С други думи, не намира достатъчно публика. „Няма хора", казва един анекдот. От друга страна, знайно е, че „обществото прощава на престъпника, но не и на мечтателя“, според Уинстън Чърчил...
Започвам да разбирам: в наши дни „Рок радио” може да послужи само за събуждане на някой-и-друг спомен у навлезлите в чаровна възраст почитатели, живели в зората и зенита на неподправения, искрен, потънал в дълбините самобитен рок.
P.S.
Днес в дигиталния безкрай срещаме и радиостанции (някои от тях – 80-годишни), които неусетно добиват силуета на стария корсар: легендарното Рок радио.
Кръгът се затваря.
Вселената се разширява.

27.01.2015


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29