Тези дни музикалният свят чества 130 години от рождението на американския композитор Джеръм Дейвид Кърн (роден на 27 януари 1885 година в Ню Йорк). Кърн е считан за една от най-важните фигури в историята на американския музикален театър с творчество от над 700 песни, използвани в над 100 сценични творби. Първата от тях е написана, когато е 20-годишен, а в следващите четири десетилетия този истински нюйоркчанин създава партитурите на десетки бродуейски мюзикъли и холивудски филми, които веднага след премиерите се превръщат в хитове.
Джеръм Кърн, създал ненадминати песенни шедьоври като Ol' Man River, The Way You Look Tonight, A Fine Romance, Smoke Gets in Your Eyes, All the Things You Are, Long Ago (and Far Away) и Who?, е работил с най-талантливите поети и либретисти от първата половина на ХХ век – Гай Болтън, Пелхам Гренвил Уудхауз, Ото Харбах, Дороти Фийлдс, Джони Мърсър, Айра Гершуин и Едгар Йип Харбърг, но въпреки, че огромна част от неговите сценични и филмови творби са били сред най-популярните хитове на своето време, единствената му пиеса, редовно поставяна до днес, е знаменитото “Плаващо шоу” (Show Boat), в което Кърн сътрудничи с не по-малко талантливия и знаменит Оскар Хамърстайн Втори, който впоследствие ще бъде част от друг знаменит бродуейски тандем – с Ричард Роджърс.
Като “епичен мюзикъл” определя “Плаващо шоу” американският изследовател Джон Кенрик: епос, създаден с усилията на трима “театрални гиганти” - Флоренц Зигфелд – продуцент и постановчик, Джеръм Кърн – композитор и Оскар Хамърстайн ІІ – поет и либретист. Премиерата на общото им творение на 27 декември 1927 в Зигфелд Тиътър на Бродуей се превръща във вододел в историята на американския музикален театър. Силата на внушението е невероятна още от самото начало. Мюзикълът започва абсолютно нетрадиционно. Вместо обичайния ред дългокраки чуруликащи млади дами при вдигането на завесата, авторите дръзко поставят в началото група чернокожи пристанищни работници, оплакващи непоносимо тежката си работа. Номерът се нарича “Памуков цвят” (Cotton Blossom), както се казва и плаващият театър, но представете си шока за американската публика на премиерата в далечната 1927 година, когато завесата се вдига и хор от негри, мъкнещи огромни бали с памук, запява: Niggers all work on de Mississippi, Niggers all work while de white folks play... и т. н....
“От всички мюзикъли на Джеръм Кърн, “Плаващо шоу” без съмнение е най-впечатляващата творба на автора си” - пише Стенли Грийн. Други изследователи са още по-възторжени. В книгата си Broadway Babies Етан Мордън нарича пиесата “първата епопея в мюзикъла”, а после уточнява, че “Плаващо шоу”: “... звучи като ретроспектива на жанра “мюзикъл” от началото на формирането му до 20-те години на ХХ век, само че подредена по нов начин. Тази пиеса като че ли едновременно слага края на едно изкуство с 50-годишна история и - в същото време - началото на подобно изкуство, което тепърва ще се развива в следващите 50 години… Нито един мюзикъл не е постигал подобно нещо преди това; нито един либретист, освен Хамърстайн, не би могъл да съчини и формулира подобно шоу и никой, освен Кърн, не би могъл да го доведе до успех. Изключителният подвиг на “Плаващо шоу” е пресъздаването в него на цели 50 години от американския живот. “Плаващо шоу” - романът и мюзикълът - съдържат противоречията на Америка: градът срещу страната, мобилността срещу придържането към корените, бели срещу черни, прогрес срещу стабилност, познание срещу традиция. Това е истински епос…” (цит. по: Mordden, Ethan - Broadway Babies, New York Oxford, стр. 102-105).
В „Звезден експрес“ на 30 януари ще звучат фрагменти от прекрасен запис на „Плаващо шоу“ с участието на оперните звезди Фредерика фон Стаде, Тереза Стратас и Джери Хадли, с Амброзиански хор и Лондонската Синфониета, дирижирани от Джон МакГлин.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..