Шедьоврите на белгийската романтика - Концерт на Владимир Тасев, цигулка и Евелина Станчовска, пиано

БНР Новини
Владимир Тасев и Евелина Станчовска
Снимка: личен архив
Под патронажа на посланика на Кралство Белгия в Република България Нейно Превъзходителство Аник Ван Калстър

вторник,10 март, Първо студио на БНР, 19.30 часа

Програма:
Шарл-Огюст Дьо Берио (1802-1870)
Тема с вариации за цигулка с акомпанимент на пиано,
в ми мажор, опус 15.

Анри Виотан (1820-1881)
Концерт №5 за цигулка и оркестър, опус 37, ла минор
Транскрипция за цигулка и пиано, редакция на цигулковата партия: Ф. Арбо
Части:
I. Allegro non troppo
II. Adagio
III. Allegro con fuoco

Йожени Изаи (1858-1931)
Трета соната за соло цигулка - „Балада” - „На Джoрдже Енеску”       
Части:
-Lento, moltosostenuto Inmodo di recitativo
-Allegro in tempo giusto e con bravura

Раф Вандермьолен
Елегия за цигулка и пиано(2008 Г.) - „Ин мемориам 1914 – 1918”

Цезар Франк (1822-1890)
Соната за цигулка и пиано, ла мажор
Части:
I. Allegrettobenmoderato
II. Allegro
III. Recitativo - Fantasia
IV. Allegrettopocomosso

Морис Жозеф Равел (1875-1937)
Концертна фантазия „Циганка” (1924), „На Йели Д’Араний”

     
Владимир Тасев започва цигулковото си обучение при Цветан Каранов, в Кюстендил и при Константин Зидаров - в София. Завършва с пълно отличие Софийското музикално училище „Любомир Пипков” в класа по цигулка на Петър Арнаудов. Като студент, следва в Българската държавна консерватория в класа по цигулка на проф. Боян Лечев. Има участия и награди: І място на Националния конкурс за цигулари „Творчески срещи” - Недялка Симеонова, Хасково, 1981 г.; участия в теоретични форуми като НСПК, с темата „Цигулковата интонация”, представена на ІV-та Републиканска сесия по ТНТМ, 1983 г. и други. За отличен успех и активна дейност в БДК, Владимир Тасев е награден със Златна значка на Министерството на образованието. След завършване на висшето си образование, Владимир Тасев специализира в двугодишен Майсторски клас към БДК, в класа на проф. Георги Бадев и проф. Владимир Аврамов. През 1985 година, след лауреатско звание на „Седмото общобългарско състезание за певци и инструменталисти”, Хасково, 1984 г., и награда „Студио Липицер” - на Международния конкурс за цигулари „Премио Родолфо Липицер”, 1985 г., в Гориция, Италия, Владимир Тасев е изпратен на специализация в Кралската брюкселска консерватория, в класа по цигулка на проф. Артур Грюмьо и неговата асистентка - проф. Мириам Керсен.
Паралелно с обучението си и с конкурсната си, концертна и теоретична дейност Владимир Тасев спечелва три поредни оркестрови конкурса и работи в Софийската филхармония: артист-оркестрант (1983 г.), концерт-майстор в Софийската опера (1989 г.), концерт-майстор в Симфоничния оркестър на Българското национално радио (1991 г.), гостувайки и като концерт-майстор в Софийската филхармония, с над 10-годишен стаж в тези най-авторитетни български оркестри.   
Особен акцент в активната творческа дейност на Владимир Тасев имат теоретичните му изследвания в областта на музикалната теория, методика и практика, започнали още по време на студентските години на обучение и продължени впоследствие със зачисляване в БДК на дисертация на тема: „Интонацията при струнните инструменти с нефиксирани височини на тоновете”, при участие на Владимир Тасев в научни конференции и форуми, включително, в Международния Интензивен Курс на тема: „Математика и музика”, във Врънячка Баня, Сърбия, 2006 година, проведен под организацията на немската образователна институция DAAD и други. Владимир Тасев осъществява музикално партньорско сътрудничество, концертна и записна дейност, с музикантите: Ростислав Йовчев, Виолета Попова, Марина Капитанова, Венцислава Шойлева, Мария-Елена Средева, Ружка Чаракчиева, Марина Савова, Евгения Симеонова, Ивелина Казанджиева, Деница Димитрова, Галина Апостолова, Евелина Станчовска.
В творческата му биография са включени интегрални концертни изпълнения на шестте солови сонати и партити от Йохан Себастиан Бах; на трите сонати за пиано и цигулка от Йоханес Брамс; на десетте сонати за пиано и цигулка от Лудвиг ван Бетховен в два концерта; както и юбилеен концерт с Шуменска филхармония, с диригент - Кирил Ламбов, на Концерт за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, студийни записи: Втора рапсодия от Бела Барток, Рапсодия „Циганка” от Морис Равел за фирмата „Пентагон класикс”, със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Иван Маринов и други.






Евелина Станчовска е родена в град Кюстендил. Нейният пръв учител по пиано е преподавателката в Музикалната школа - Ирина Маноилова. След приемането й в подготвителен клас в НМА „Панчо Владигеров”, нейни преподаватели са проф. Йовчо Крушев и доц. Велислава Георгиева. Завършва Националната музикална академия „Панчо Владигеров” - София, в класа по пиано на професорите Джулия и Константин Ганеви. За своето усъвършенстване участвува в международните майсторски класове на Оксана Яблонская и Людмил Ангелов, както и в майсторския клас по интерпретация и акомпанимент на немската песен на Норман-Щетлер, Австрия.
Евелина Станчовска изнася рецитали и концерти с камерна музика, има записи за Българското национално радио. Голяма част от репертоара й заемат произведенията на Фредерик Шопен.
В родния си град Кюстендил по покана на музикална агенция „Иван Сапунджиев”, участва в цикъл „Есенни камерни концерти” с клавирен рецитал на творби от Фредерик Шопен. Сценичните й изяви включват и участие в Европейски музикален фестивал, както и участие в концерт по случай откриването на Американското посолство у нас. От 2005 г. работи като преподавател в катедра „Музикално сценично изкуство” на НМА „Панчо Владигеров” с проф. Павел Герджиков.
Евелина Станчовска е свирила в концертната зала на Сеул като част от концертно турне в Южна Корея. За това събитие тя получава наградата на CBS Тelevision, South Korea - за принос към тяхната култура.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18