В съботната вечер по програма „Христо Ботев“, благодарение на Европейския съюз за радио и телевизия, ще излъчим цялостен запис на спектакъл на политическата сатира „Възход и падение на град Махагони“ с музика на Курт Вайл и текст на Бертолт Брехт. Представлението се е състояло на 14 март тази година в Кралската опера „Ковънт Гардън“ в Лондон с участието на звездата Ане Софи фон Отер в ролята на Леокадия Бегбик, съставите на Ковънт Гардън дирижира Марк Уигълзуърт.
Тази остра сатира или дори пародия на любимия жанр вероятно не е съвсем по вкуса на истинските, сериозни оперомани. Специално за тях след 22 часа ще звучат фрагменти от друга, класическа и много любима творба, която наскоро представиха във Виенската държавна опера. Спектакълът на „Дон Паскуале“ от Доницети с участието на Хуан Диего Флорес и Валентина Нафорница, дирижиран от Хесус Лопес-Кобос бе излъчен от Виена за страните-членки на Еврорадио на 2 май тази година. Записът със сигурност ще се хареса на всички, които страстно обичат операта. Но първо ще се отправим към Махагони – град на богатства, удоволствия и разврат; място, където царуват най-отвратителните човешки пороци.
Световната премиера на политико-сатиричната опера в три действия „Възход и падение на град Махагони“ се е състояла в Лайпциг на 9 март 1930 година – точно седмица след 30-ия рожден ден на композитора Курт Вайл. Според изследователи и изкуствоведи, с това либрето Бертолт Брехт доразвива своята теория за епическия театър и ефекта на отчуждението в актьорската игра. Тези принципи големият драматург ще разработи подробно в свои теоретични трудове в средата на 30-те години на ХХ век. Но специалистите често подценяват факта, че музиката на Курт Вайл по текстове на Брехт има не по-малка заслуга за изграждането на новата театрална естетика.
Всъщност, великият Брехт съвсем не е изпитвал уважение към оперния жанр, дори направо се е подигравал с него, наричайки го „кулинарно“ изкуство заради хедонистичната му (според Брехт) същност. Големият музикант Курт Вайл до известна степен е смекчил агресивността към жанра на своя съавтор, изграждайки партитурата си от формална гледна точка все пак по законите на класическата опера. Затова пък – преливаща от интонации и ритми, заети от съвременните му „забавни“ или „леки“ жанрове – кабарето, джаза, дори кинохитовете на Холивуд. Затова днес „Махагони“ често е наричан мюзикъл – безусловно, ако това е мюзикъл, той е сравним с еталонните образци на жанра. Въпреки всичко, творбата на Вайл и Брехт е опера – опера-сатира или опера-пародия. В съдържанието й обаче няма нищо характерно оперно – нито трагедия, нито комедия, нито лирика, нито драма.
Историята за трима престъпници, основали в американската пустиня своя „офшорна зона“, където всичко е позволено, своеобразен асоциален оазис за всякакви мошеници и авантюристи, има едно-единствено лице – остра социална карикатура на обществото на потреблението. Формирането и утвърждаването на това общество, чиито уродливи черти днес са повече от ясни, се развива стремително в епохата на създаване на „Махагони“. Разобличаващият патос на операта днес би трябвало да е повече от актуален, но като че ли не трогва никого – съвременниците ни така добре са се приспособили към принципа на потребяването, че изобщо не се замислят да го променят. Колегата от Би Би Си Андрю МакГрегър започва представянето на спектакъла от Ковънт Гардън с определение за „Махагони“ като агитационна пропаганда – предупреждение за възможното бъдеще, което в нашия XXI век доста неприятно се усеща като настояще, а после цитира критици, публикували отзиви след премиерата в Лондон. Един определя спектакъла като опустошителна критика на разгулното консуматорство и спекулативна алчност, докато друг се чуди защо Кралската опера трябва да атакува супербогатите в собствения им партер... хапейки ръката, която я храни?.
Във „Възход и падение на град Махагони“ от Курт Вайл и Бертолт Брехт, спектакъл на Ковънт Гардън от 14 март 2015 г., във версия на английски език за лондонската публика ще слушате:
• Леокадия Бегбик, дама, криеща се от закона – Ане Софи фон Отер
• Тринити Моузес (Светата троица Мойсей), друг криещ се от закона – Уилард Уайт
• Фати Счетоводителя, трети криещ се от закона – Питър Хоър
• Джими Махони (или Джими МакИнтайър), дървосекач от Аляска – Кърт Страйт
• Били „Банковата сметка“, приятел на Джими – Дарън Джефри
• Якоб Шмидт (или Джак О’Брайън), приятел на Джими – Джефри Лойд-Робъртс
• Джо „Вълкът от Аляска“, приятел на Джими – Нийл Дейвис
• Джени Смит, проститутка – Кристин Райс
• Тоби Хигинс – Хюбърт Франсис
• Разказвач, Глас – Джоузеф Патерсън
• Пианист в бара – Робърт Кларк
• Шест момичета – Анна Бърфорд, Лорън Фейгън, Ануш Хованисян, Стефани Маршал, Мийта Равал, Хариет Уйлямс
събота, 27 юни, от 20 часа
Съдържание на операта „Възход и падение на град Махагони“
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..