Елина Гаранча в „Капулети и Монтеки“ на Белини – звездно изпълнение от Баден-Баден

БНР Новини
Снимка: elinagaranca.com/Paul Schirnhofer/DG

В оперната вечер ще прозвучи много хубав запис на солисти, хора на Grand Theatre – Женева и Филхармонията на Немското радио – Саарбрюкен Кайзерслаутерн, предоставен на програма „Христо Ботев“ от Европейския Съюз за радио и телевизия. Спектакълът на „Капулети и Монтеки“ от Белини под палката на Карл Марк Чичон е бил представен в залата на Фестивалния театър в Баден-Баден на 27 ноември миналата година и е копродукция с Grand Theatre – Женева.

Историята, пресъздадена в операта на Белини, е най-прочутата и велика любовна история в света, но тази вечер печалната съдба на Ромео и Жулиета ще проследим в по-малко позната интерпретация. Една от причините рядко да имаме шанса да слушаме и гледаме тази пиеса в оперните театри, е фактът, че партитурата изисква за двете главни партии две певици – сопран и мецосопран, с изключителни качества. Преди няколко години две от големите европейски оперни сцени предложиха на публиката „Капулети и Монтеки“ с участието на действително изумителни звезди в лицето на Анна Нетребко – Жулиета и Елина Гаранча – Ромео: тандем, определен от един критик като „запалителен“ или „възпламеняващ“! В началото на 2009 г. „Дойче Грамофон“ издаде документалния запис на едно изпълнение от пролетта на 2008 г. във Виена, а през март 2009 г. Нетребко и Гаранча триумфираха в Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон. Доколкото си спомням, един от техните спектакли излъчи и програма „Христо Ботев“ преди шест години. Тази вечер отново ще слушате великолепната Елина Гаранча, дирижирана от своя съпруг – испанеца Карл Марк Чичон, но Жулиета ще бъде друга певица от Русия, почти връстница на Нетребко, чиято кариера започна преди около 15 години от един спектакъл на „Риголето“ с Хворостовски в главната роля. Оттогава до днес Екатерина Сюрина успя да се наложи практически на всички големи световни сцени – Ковънт Гардън, Скалата, Метрополитън, Залцбург, Парижката, Виенска и Баварска опера.
В останалите роли ще чуете един великолепен корейски тенор – Йозеп Канг като Тебалдо, както и двама млади и многообещаващи баси: австриеца Матиас Хаусман в ролята на бащата на Жулиета – Капелио и аржентинеца Науел Ди Пиеро като доктор Лоренцо.

Един от най-впечатляващите за съвременния зрител факти, свързани с „Капулети и Монтеки“ на Белини е това, че в тази опера не участват нито обаятелният Меркуцио, нито устатата Бавачка на Жулиета, нито пък добрият отец Лоренцо, тайно венчал двамата влюбени. Няма я дори прочутата сцена на балкона, тъй че много малко от шекспировия оригинал можете да откриете в текста на либретиста на Белини – Феличе Романи. Всъщност, либретото на „Капулети и Монтеки“ не е нищо друго, освен авто-плагиат на самия Романи, който преработва собственото си либрето за опера на съвременника му Никола Ваккаи със заглавие „Жулиета и Ромео“, представена за първи път на 31 октомври 1825 година в Милано. И в двата случая Романи използва много италиански източници, като например пиесата „Жулиета и Ромео“ от 1818 година на Луиджи Шевола. Темата е изключително популярна в Италия и преди това. Известни са по-ранни либрети на автори като Луцци – за опера на Марескалки, представена през 1785 г. във Венеция, на Фоппа за композитора Цингарелли, представена през 1796 г. в Милано и на Буонаюти за Гулиелми – опера, показана през 1810 година в Лондон. А през 20-те и 30-те години на ХІХ век Романи просто не би могъл да използва шекспировия оригинал по простата причина, че първият превод на „Ромео и Жулиета“ от Шекспир на италиански се появява едва през 1835 година. Но това съвсем не е попречило на талантливия либретист да създаде силна и въздействаща драма с едва пет действащи лица на сцената.

Поръчката за „Капулети и Монтеки“ идва от Театър „Ла Фениче“ за Карнавалния сезон във Венеция през 1830 година. Белини трябва да напише операта за месец и половина, затова и си позволява да използва стар материал от провалилата се по-рано своя опера „Заира“. Във Венеция той е имал огромен успех с „Пиратът“, в който Джудита Гризи е изпълнила ролята на Имоджене. Познавайки относително слабите изпълнители-мъже, с които разполага венецианският театър, Белини предпочита да напише партията на Ромео именно за великата Гризи. В онази постановка с премиера 11 март 1830 година пеят още Мария Карадори-Аллан – Жулиета, Лоренцо Бонфилли – Тебалдо и Раниери Поккини Кавалиери – Лоренцо.

А тази вечер Ромео ще пее латвийката Елина Гаранча, която разполага с един от най-впечатляващите мецосопрани на съвремието, заради който често й се налага да излиза на сцената в мъжки костюм – в роли като Керубино, Октавиан или Орловски. Преди няколко години в интервю за музикалния журналист от Би Би Си 3 Доналд МакЛауд, Гаранча бе обяснила своя начин да подготвя подобни партии:
„Проучване – каза тогава Гаранча – наблюдаване. Джонатан Милър, с когото работих в „Така правят всички жени“ в Ковънт Гардън ми казваше: „Наблюдавай, винаги трябва да наблюдаваш!“. Но аз съм го правила инстинктивно и много преди това, още когато за първи път пях Орловски. Беше една постановка в Майнинген, в която Орловски беше решен като някакъв бивш алкохолик, доста уморен от живота. И какво направих аз: отивах на гарата след репетиция, сядах на някоя пейка и гледах подобни типове, с бира и други бутилки, които се шляят там – някои са бездомници, други напълно пияни, трети, които не се интересуват от нищо и никого. Така че аз ги гледах – как седят, как жестикулират, как говорят, изразът на лицата им... Но когато участвам в подобни продукции, знаете ли, че след две-три седмици започвам да сънувам, че съм мъж! Така че напълно „влизам в образа“. Веднъж си спомням, че играх в „Кавалера на розата“ – наистина много голяма и сериозна роля, спектаклите продължиха шест-седем седмици, а аз още на третата седмица вече си мислех: „Хм, това е малко странно!“ – да сънувам, че съм мъж. Но, в крайна сметка, просто приемам тези неща с усмивка!...“.

В „Капулети и Монтеки“ на Белини ще слушате:
• Тебалдо, годеник на Жулиета – Йозеп Канг
• Капелио, предводител на Капулети и баща на Жулиета – Матиас Хаусман
• Лоренцо, лекар и придворен на Капулети – Науел Ди Пиеро
• Ромео, предводител на Монтеки – Елина Гаранча
• Жулиета, дъщеря на Капелио Капулети – Екатерина Сюрина.
Карл Марк Чичон дирижира Филхармонията на Немското радио – Саарбрюкен Кайзерслаутерн и хора на Grand Theatre – Женева.

Съдържание на операта „Капулети и Монтеки“

17 октомври, от 20 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15