Спомен за Светлана Котленко

БНР Новини
Много са спомените ми свързани със сценичните превъплъщения на Светлана Котленко. През 1983 имаше една великолепна постановка на операта „Атила“ на Верди и Светлана беше неотменна част от певческия състав. За жалост не са много документалните записи от стотиците спектакли, които тя е изпяла на сцената на Софийската опера. Помня я и като Норма, Турандот, Абигаиле. Помня и скромния, етичен и възпитан творец, който не парадираше с изявите си и работеше упорито, за да бъде винаги на на все по-високо певческо ниво.





Светлана Котленко е родена на 6 юли 1942 г. в Казанлък. Завършва софийското музикално училище със специалност пеене и ударни инструменти, а след това и софийската консерватория при Христо Бръмбаров. Печели петото общобългарското състезание за млади оперни певци и инструменталисти през 1969 г. и получава като награда двумесечна специализация в Сиена. След това продължава в учебния център на театър „Масимо“, Палермо. Част от обучението й са и участие в постановки на операта. По време на тригодишния си престой в Италия тя изпълнява мецосопрановите партии в постановки на театъра, сред които „Женитба“ на Мусоргски, „Нос“ на Шостакович. Участва и в концерти организирани от театъра в Сицилия и Тоскана. Да, артистичната кариера на певицата започва като мецосопран.





Сред твърде оскъдната информация за певицата попаднах на два отзиви от пресата през 1965 г.
Светлана Котленко е мецосопран с лек център, стабилни гръдни тонове и блестящи височини... Котленко пее без всякакво напрежение, търси не силата, а изразността и това й помогна с успех да издържи тежката програма, която би затруднила даже опитни певци.“
„За мецосопрана Светлана Котленко се заговори миналата година на дебюта й на концертния подиум. Талантът, музикалната култура и сценичното очарование на младата певица спечелиха симпатиите на публиката и музикалната общественост.“






А тези критики са за концерти на певицата в зала „Славейков“ с песни от Чайковски, Рахманинов и Мусоргски в първата част и арии от опери на Росини във втората – „Отело“, „Пепеляшка“, „Севилският бръснар“, „Италианката в Алжир“, „Семирамида“. Партньор на певицата в тези концерти е бил пианистът Константин Станкович.
През 1971 г. Светлана Котленко печели сребърен медал на конкурса „Виоти“ във Верчели, Италия. След 1972 се връща в България и става солистка на софийската опера. Тя дебютира там като Турандот през 1974 г.





Звездата й на международната сцена изгрява през 1982 г., когато по време на турне в Париж се налага да замести разболяла се певица в постановка на „Набуко“. На следващия ден във вестник „Льо монд“ излиза отзив: „Светлана Котленко се защити много умело, дори забележително добре, превръщайки една дива Абигаиле, неудържима, с акробатична игра, със звучността на тоновете по маниера на Мария Калас и с изключителна виртуозност.“
След 1982 г. Светлана Котленко започва да получава покани от различни сцени по света, а отзивите от критиката са все така ласкави: „Българското сопрано показа блестящи резултати, голяма музикалност, стил в пеенето, силен, красив глас, зряла фраза и елегантност.“
„Една прекрасна артистка от класа!“
„С ролята на Одабела Котленко превзе най-запалената и безкомпромисна публика от този град в Италия (Парма)“

Както и в началото на певческата си кариера, успоредно с оперните изяви тя продължава да изнася и камерни концерти. Попаднах на кратки анонси сред които и един за концерт в зала „Славейков“ с песни на Роберт Шуман, Мануел Де Файя и Рихард Щраус с пианиста Атанас Атанасов. Годината вече е 1983 и тя все така всеотдайно отделя време и за малките форми.





Внезапно свършва животът й – на 4 февруари 1992. Преди това последната й роля, която тя е изпълнила, била Абигаиле – ролята, която й отвори пътя към световните сцени.
Записите, които ще звучат са дирижирани от Любен Пинтев, Руслан Райчев, Недялко Недялков, Борис Хинчев и Владимир Гяуров. Те са осъществени между 1967 и 1986 г.

петък, 5 февруари, от 23 часа


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Илюстрация към I действие на „Макбет“ от Джузепе Верди от 1865 г.

"Maкбет", опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето: Франческо Мария Пиаве (по едноименната трагедия на Шекспир) Първо изпълнение: 14 март 1847 г., Флоренция, Италия Първо изпълнение в България: 4 април 1975 г., "Мартенски музикални дни", Русе Действащи лица: • Дънкан, шотландски крал – без пеене • Макбет, пълководец – баритон • Банко, пълководец – бас • Лейди Макбет, съпруга..

публикувано на 07.11.25 в 10:19

Иван Сусанин (Живот за царя) - опера в 4 действия с пролог и епилог от Михаил Глинка

Музика: Михаил Глинка Либрето : барон Георгий фон Розен, редакция Сергей Городецки Първо изпълнение : 9 декември 1836 г., Санкт Петербург Първо изпълнение в България: 27 ноември 1940 г., София Място и време на действието : Русия, с. Домнино, Москва и Полша, от есента на 1612 г. до зимата на 1613 г.  Действащи лица: • Иван Сусанин, селянин от..

публикувано на 10.10.25 в 09:45

"Цигански барон", оперета в три действия от Йохан Щраус-син

Либрето: Игнац Шнитцер по повестта "Сафи" на Мор Йокай. Първо изпълнение: 24 октомври 1885, Виена, Австрия. Първо изпълнение в България: 1921, София, Свободен театър. Действащи лица: • Сафи, млада циганка – сопран • Шандор Баринкай – тенор • Граф Петер Хомонай – баритон • Калман Жупан, богат търговец – бас • Арсена, негова дъщеря – сопран •..

публикувано на 04.10.25 в 07:50

"Геновева", опера в 4 действия от Роберт Шуман

Музика: Роберт Шуман Лобрето:  Роберт Шуман по произведения на Лудвиг Тик и Фридрих Хебел Премиера:  25 юни 1850 г., Лайпциг. Действащи лица: •  Зигфрид, граф на Брабант – баритон •  Геновева, негова съпруга – сопран •  Голо, приближен на графа – тенор •  Маргарита, придворна – мецосопран •  Хидулфус, епископ на Триер – бас •..

публикувано на 06.06.25 в 13:05

"Роберто Деверьо", опера от Гаетано Доницети в три действия

Операта е базирана върху трагедията на Франсоа Ансело "Елизабет Английска". Либрето: Салваторе Камарано. Световна премиера: 29 октомври 1837, Неапол, театър "Сан Карло". В България операта не е поставяна никога. Действащи лица: • Елизабет Първа, кралица на Англия – сопран • Херцог Нотингам – баритон • Сара, херцогиня Нотингам – мецосопран •  Роберто..

публикувано на 04.04.25 в 11:45

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18