Олга Борисова вече 50 години привлича вниманието на публиката към богатството на българския песенен фолклор и традиции. Освен колекцията от десетки красиви песни от Кюстендилския край, тя изпълнява и творби на композитори като Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Емил Колев, Христо Тодоров... Направила е много записи на свои песни в „Балкантон“, Българското национално радио, както и в Българската национална телевизия. Нейна песен звучи във френския игрален филм „Бункер Хотел Палас“, който е отличен на кинофестивала в Кан. През 1991 година, заедно с хора „Мистерията на българските гласове“, получава престижната американска награда за музика „Грами“. Малко по-късно, през 1994 година, е отличена с висока оценка за своя принос към музикалната култура – името й е вписано и в Световната енциклопедия за музика, издадена в Лондон. От 2006 г. е почетен гражданин на град Кюстендил. А през годините, за своето творчество, е получавала и други отличия. Ние, творците, сме много по-богати от повечето богати хора около нас, но трудно оцеляваме с това наше богатство, духовното... – споделя тя.
Като солистка на Ансамбъла за народни песни към БНТ и БНР от 1964 г., а по-късно и на световноизвестния женски народен хор „Мистерията на българските гласове“, Олга Борисова е успяла да предаде топлотата и чистотата на българската народна песен на хиляди ценители от България и на почитатели от четирите краища на света: Няма да забравя, след един наш концерт в Торонто, Канада - тръгнали сме си и чакаме на аерогарата – в един момент някакъв непознат, достолепен мъж, се приближава към нас и ни се покланя до земята. И като се изправи каза, че е бил вечерта на нашия концерт. И още: Чест е за всяка една нация да бъдете част от нея... И за всяка една институция – да я представлявате..! Е, много е хубаво, но в България сме никъде…!
В това предаване разговаряме с Олга Борисова за реалността и мистериите, които я съпровождат по нейния житейски и творчески път. И за това, дали ще се намери място и за още един музей – на българския фолклор и неговите изпълнители…
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...