Драматургът Майя Праматарова представя знакови европейски режисьори и спектаклите им на нюйоркската театрална сцена в отделните издания на „Артефир“. При поредното й включване от Ню Йорк се спираме на спектаклите на Адолф Шапиро, Иво ван Хове и Герасим Дишлиев.
Адолф Шапиро, знаменит с прочитите си на Чеховата драматургия в страни с различна театрална традиция като Бразилия, Естония, Латвия, Никарагуа, САЩ, Русия, постави в TheaterLab в Ню Йорк Chekhov. PostScriptum – театрална фантазия, стъпила върху пиесите „Чайка”, „Вуйчо Ваньо”, „Три сестри” и „Вишнева градина”. Спектакълът е своего рода изследване на механизмите на постоянното „тръгване” в Чеховата драматургия, когато всяко пристигане е кратък миг преди следващо пътуване, но накъде…
На земята релсите на влака са прекъснати и пътят продължава по инерция. Само четири артиста са участниците в този камерен спектакъл, като всеки се трансформира в различни персонажи – проявява се вътрешната, скрита природа на човека, а бялото пространство засилва усещането за лаборатория, в която репликите, извадени от обикновения контекст придобиват неочаквани, важни за времето ни смисли.
Иво ван Хове, белгийският режисьор в тандем със сценографа Ян Версвейвелд е с две изключителни като въздействие премиери на Бродуей по пиеси на Артър Милър. Едната е „Поглед от моста” с Марк Стронг, а другата – „Салемските вещици”/„Тежко изпитание” с Бенджамин Джон Уишоу и Сирша Ронан – текстове, към които театърът тръгва в години на политическа нестабилност, незавуалирани властови манипулации и обществени истерии.
Сред заглавията в нюйоркския афиш бе и автобиографичният спектакъл на българина Герасим Дишлиев в Soho Playhouse. Ученикът на Марсел Марсо, който живее и играе в Париж, както и в още десетки градове по света, представи своя „Монолог с куфар” пред възторжена аудитория на възраст от 5 до 95 години.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...