Румънско-българско-чешката копродукция „Аферим!” на режисьора Раду Жуде получи наградата за най-добра кинематография на Пекинския международен кинофестивал 2016. Това е поредното международно признание за лентата с копродуцент Росица Вълканова след спечелването на„Сребърна мечка” за режисура на „Берлинале” 2015.
„Аферим!” бе единственият филм с българско участие на фестивала в Пекин и за пореден път доказа, че копродукциите носят успех на България на големите международни форуми. Филмът, копродукция със студио „Ню Бояна” и Националния филмов център, предизвика интерес в цяла Европа със своята екзотична история с балкански привкус. Сюжетът ни връща в далечната 1835 година във Влашко. Главни действащи лица са приставът Костандин и неговият подрастващ син Йоница, които са пратени да заловят избягал роб циганин.
Другите наградени филми на Пекинския фестивал тази година са аржентинският „Паулина”, който прибра общо три отличия за най-добър игрален филм, сценарий и най-добра актриса за изпълнението на Долорес Фонси. Призът за най-добър актьор отиде при Луис Хофман за ролята му във филма Landof Mine, копродукция на Дания и Германия. Режисьорката Кристина Розендал спечели отличието за режисура за лентата „Идеалистът”, а наградата за най-добри визуални ефекти спечели китайският филм „Отивай си, г-н Тумор”.
За наградите на кинофестивал в Пекин се състезаваха 15 филма, които преминаха конкурсната селекция от общо 433 кандидати от 42 държави. По думите на Брет Ратнър, председател на Международното жури присъдило наградите, всички филми се отличават с професионализъм и хвърлят светлина върху културното многообразие по света. Той сподели, че номинираните филми до един са били с много високо качество, изключително добре направени и задачата на журито не е била никак лека.
Диана Иванова от Радио Китай за чужбина разказа в „Артефир” за най-интересните събития и сключените споразумения по време на филмовия пазар на Пекинския кинофестивал.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...