На 9 май 1945 година, с подписване на капитулацията на Германия, се слага край на Втората световна война. В нея взимат участие 61 страни, а военните действия се водят на територията на 40 държави. На 8 май Чърчил, президентът Труман и Сталин обявяват края на войната в Европа. А вечерта на 8 срещу 9 май, в Берлин е подписан окончателният акт на капитулация от представители на Немското главно командване, в присъствието на представители на Върховното командване на Съюзните сили и Върховното главно командване на Съветските войски.
На 9 май отбелязваме и още един празник – Денят на Европа. През 1985 година, на среща на ръководителите на страните от Европейския съюз, 9 май е определен за Ден на Европа - като символ на стремежа на европейските народи към мир, просперитет и единство на Стария континент. На този ден през 1950 г. е поставено началото на европейското обединение, с декларацията на френския министър на външните работи Робер Шуман. Той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която има за цел обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички в проекта. В инициативата се включват Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург. Това е структурата, която служи за основа на създадения по-късно Европейски съюз.
Отбелязването на Деня на Европа в европейските държави с празнични прояви, е още една възможност да се вдъхне увереност на гражданите на Стария континент, че могат да живеят с усещането за стабилността на европейския проект и да се чувстват обединени европейци. Но така ли е наистина, случва ли се това в „живия“ живот?
В това предаване разговаряме за европейските културни ценности и европейското културно наследство с Теодор Стойчев, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...