Днес, точно на рождения си ден, големият фен на рок музиката от Каварна - Цонко Цонев, представя в София своята книга „Кметълски истории“. „Кметълски истории“ е като автора си – докато я четеш, чуваш музика. Тази книга обаче не е само албум със спомени за неповторимите и ценни моменти от Каварна рок фест, в които музиканти и публика достигаха до такава степен на еуфория, която авторът е нарекъл с абсолютна точност „..галактическо ниво“. Историите между кориците са рядка възможност за близка среща с онези легендарни музиканти и артисти, които в продължение на дванайсет години пристигаха в малкия български крайморски град и неусетно го превръщаха в голяма световна сцена. Всеки, който е бил част от многохилядната публика на концертите или е посрещал митичния юлски изгрев с изпълнение на Джон Лоутън на живо от брега - знае за какво става дума.И ако можете да признаете за себе си написаното от Цонко Цонев в книгата: „Никога през живота си не съм и предполагал, че ще имам възможност лично да се запозная с музикантите от великите групи, с чиито песни съм закърмен и отраснал“ - значи сте представител на специалната порода „цонковист“.
И не е важно какъв тонаж плавателни съдове може да приема каварненското пристанище. Със сигурност по времето на градоначалника Цонко Цонев там акостираше успешно цялата тежка флотилия на световния рок. По негова покана над 100 световноизвестни групи и музиканти откриха България на картата и дойдоха: „Апокалиптика“, „Моторхед“, Алис Купър, „Менауор“, „Аксепт“, „Любе“ и Глен Хюз, Джон Лоутън, Алис Купър, Емир Костурица, Николай Расторгуев, Рони Джеймс Дио и други, и други, и други… Бившият градоначалник Цонко Цонев сигурно владее някакъв рядък тип гостоприемство, но в Каварна звездите се чувстваха у дома си. Можеше ли да направи всичко това Цонко Цонев, ако не беше кмет? Историята знае, че и без крепост рицарите продължават да носят титлата си с необходимото достойнство, заради своите вътрешни качества. В случая с Цонко Цонев тази титла неизбежно и заслужено звучи така, както са го нарекли талантливите му приятели – „Кметъла“.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...