Бруно Бартолети – любимият диригент на Чикаго
Роден на 10 юни 1926 година в Сесто Фиорентино – предградие на Флоренция, Бартолети напусна този свят отново там, във Флоренция, на 9 юни 2013 г. – само ден преди да навърши 87. Кариерата му бе впечатляваща не само по отношение на репертоар и интерпретационни постижения, но и като продължителност – от 1953 до 2007 година! През тези десетилетия Бруно Бартолети се утвърди като незаменим специалист в две области: родния му италиански репертоар и съвременни произведения. Само един забележителен пример е световната премиера на „Изгубения рай“ на Кшищоф Пендерецки по едноименната поема на Милтън, която се състоя на 29 ноември 1978 г. в Лирик Опера – Чикаго под палката на Бартолети. С чикагския оперен театър Бартолети бе свързан цели 51 сезона, заемаше постовете артистичен директор, главен диригент, накрая и заслужил артистичен директор. Невероятните му познания в областта на оперния жанр и механизмите за работа с оперната трупа го превърнаха в ръководителя и съветника, заслужил най-голямо доверие в Лирик Опера в продължение на десетилетия. Именно Бартолети изгради оркестъра на Лирик Опера и го превърна в един от най-добрите оперни състави в света. Около 2006 – година преди да издирижира последния си спектакъл, повече от 90 процента от оркестрантите на чикагския театър бяха подбрани, назначени и обучени от него. До ден днешен ветераните на Лирик Опера говорят с умиление за неговата опека, за невероятните му познания по отношение на звукоизвличане и стил и за благоговението, с което е подхождал към всяка творба, която е дирижирал. Вместо да преследва бърза слава и международна кариера, този достоен и честен музикант предпочете да работи всеотдайно и интензивно в един-единствен театър, докато го превърне в световен лидер, устоявайки на изкушенията да разпилява силите и таланта си в различни посоки. Но близките му, дългогодишни връзки с италианските театри от Флоренция, Милано, Рим, Парма, Генуа и Болоня го направиха ценен „разузнавач“ за Лирик Опера – както по отношение на репертоар, така и на връзки с водещите световни изпълнители.
Бруно Бартолети е роден в семейството на Умберто Бартолети – ковач и любител-музикант, който свири на кларинет в един от флорентинските духови оркестри. Като дете Бруно свири на флейта-пиколо. Учителката му по музика открива таланта му, а съпругът й – скулпторът Антонио Берти, му дава препоръка за Консерваторията „Керубини“, където Бруно учи флейта и пиано. По-късно младият Бартолети свири в оркестъра на Майските музикални тържества, след което става корепетитор на певците в Театро Комунале – Флоренция. Театърът му дава възможност да работи като асистент на големи диригенти: Артур Родзински, Димитри Митропулос, Виторио Гуи и Тулио Серафин. Последният го окуражава да учи дирижиране. През декември 1953 година Бруно Бартолети дебютира като диригент в Театро Комунале в родния си град с „Риголето“ на Верди. През 1957 г. става постоянен диригент на Майските музикални тържества. Същата година е назначен за главен диригент на Кралската датска опера, където работи до 1960 година. Важен етап в кариерата му е италианската премиера на „Нос“ от Шостакович на флорентинския фестивал. От 1965 до 1973 г. Бартолети е артистичен директор на Римската опера. Завръща се в ръководството на големия майски фестивал във Флоренция чак през 1985 г., за да поеме длъжността артистичен директор до 1991 година. Американският му дебют е през 1956 – Бартолети е на 30.
Създадената едва две години преди това Лирик Опера от Чикаго има нужда от диригент, който да замести заболелия Тулио Серафин в новата постановка на „Трубадур“. Серафин го препоръчва, прочутият баритон Тито Гоби го одобрява и Бартолети дебютира триумфално, за да издирижира в Чикаго повече от 600 представления на 55 опери в следващите 51 години. Последната му продукция в Лирик Опера датира от 2007 година и (вероятно случайно, а вероятно съвсем не) това отново е Верди: „Травиата“ с участието на млади звезди – латвийката Марина Ребека и малтийския тенор Джоузеф Калея. Но изключителният принос на Бартолети са не само италианските постановки в Чикаго. Той представя за първи път на публиката в Лирик Опера „Електра“ на Щраус, „Воцек“ на Берг, „Огнения ангел“ и „Любовта към трите портокала“ на Прокофиев, „Замъка на херцога Синята брада“ на Барток, „Лейди Макбет от Мценска околия“ на Шостакович и „Катя Кабанова“ на Яначек. Важни премиери през този половин век в Чикаго са и „Били Бъд“ на Бритън от 1970 г. и споменатата вече световна премиера на „Изгубения рай“ на Пендерецки.
Бартолети е канен и в Миланската Скала и то още от 1958 година. Негови са 13 постановки на прочутия театър в Милано. Дирижирал е и в Театро Колон – Буенос Айрес. В оперните среди Бартолети е бил известен с две основни качества – много талантлив и много скромен. Притежавал е изключителен усет за вокални таланти и качествено пеене, но също така и набито око за действително способни начинаещи диригенти. Той осигурява на много свои млади колеги първите важни ангажименти в Лирик Опера и помага за старта на световните им кариери. Благодарение на него фигури като Рикардо Шайи и Даниеле Гати дебютират на американския оперен подиум.
Въпреки, че се фокусира почти изцяло върху оперния жанр, Бартолети има и някои сериозни изяви в симфоничния. Той е диригентът, осъществил няколко световни премиери на творби от Лучано Берио, Луиджи Даллапикола, Паул Десау, Лодовико Рока, Джан Франческо Малипиеро и Алберто Хинастера. Сред най-известните ми звукозаписни реализации са „Бал с маски“ с Тебалди и Павароти, „Джоконда“ с Кабайе, Павароти, Балтса, Гяуров и Милнс, „Манон Леско“ с Кабайе и Доминго, но в нашата оперна вечер ще припомним например един „Трубадур“ от 1975 г., осъществен в Берлин с хора на Дойче опер и Щатскапеле. За нас този запис е важен най-вече заради участието на Райна Кабаиванска. Ще прозвучи и откъс от друг запис на „Трубадур“: спектакъл на Лирик Опера – Чикаго от 1987 година с участието на Анна Томова-Синтова.
Цялостният запис, който ще предложим на меломаните е на рядко поставяния на сцена и рядко представян в ефира Триптих на Джакомо Пучини: „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ в една от най-хубавите интерпретации на творбата, издадена през 1994 година от фирмата DECCA. Централна фигура в тази регистрация е великолепната италианка Мирела Френи, солистите, хора и оркестъра на Майските музикални тържества във Флоренция дирижира Бруно Бартолети. В ролите участват:
„Мантията“:
Микеле, собственик на шлеп – Хуан Понс
Жоржета, негова съпруга – Мирела Френи
Луиджи, хамалин – Джузепе Джакомини
Селдата, хамалин – Пиеро Де Палма
Кърта, хамалин – Франко Де Грандис
Невестулката, негова жена – Глория Скалки
Продавач на песнички – Рикардо Касинели
Двама влюбени – Барбара Фритоли, Романо Емили
„Сестра Анджелика“:
Сестра Анджелика – Мирела Френи
Принцесата – Елена Сулиотис
Игуменката – Глория Скалки
Сестра наставница – Ева Подлес
Учителката на послушничките – Николета Куриел
Сестра Дженовиефа – Барбара Фритоли
Сестра Осмина – Валерия Ескозито
Сестра Долчина – Олга Романко
Други сестри: Дебора Беронези, Сабине Макули, Лаура Керичи, Марина Миор, Мариза Сиколо
„Джани Скики“:
Джани Скики – Лео Нучи
Лаурета, негова дъщеря – Мирела Френи
Старата Дзита – Ева Подлес
Ринучо, неин племенник – Роберто Аланя
Герардо, племенник на Буозо – Рикардо Касинели
Нела, негова съпруга – Барбара Фритоли
Герардино, техен син – Барбара Герини
Бето ди Синя, зет на Буозо – Джорджо Джорджети
Симоне, братовчед на Буозо – Енрико Фисоре
Марко, негов син – Орацио Мори
Чека, съпруга на Марко – Николета Куриел
11 юни, от 20 часа
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
"Хензел и Гретел", опера-приказка в три действия от Енгелберт Хумпердинк
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Предимно облачно
Облачно
Значителна облачност с дъжд
Дъжд / Сняг
Разкъсана облачност
