Приказна разходка с Асен Аврамов из Страната на чудесата

БНР Новини
Снимка: Булфото

Гост на Звездния експрес е композиторът Асен Аврамов, носител на пет награди „Аскеер“, една „Икар“, две „Prix Europe“ и една Голяма награда на „Prix Marulic“. На 12 юни Асен Аврамов за втори път бе отличен с наградата за авторска театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“ за музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“ – постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева и сценография и костюми на Свила Величкова. Уникалната награда „Димитър Вълчев“ е учредена през 1998 – три години след смъртта на незабравимия български творец с цел да бъдат насърчавани неговите колеги – българските композитори да пишат оригинална музика към сценични произведения без ограничения в жанровете.
Наградата отразява творчеството на Димитър Вълчев – изключително успешен театрален композитор, с огромен брой партитури към драматични спектакли, но с още по-неоценим принос в областта на българските популярни музикално-сценични жанрове: оперета и мюзикъл. Партитурата на Асен Аврамов за „Алиса“ също може да бъде определена като детски мюзикъл, защото представлението отговаря на всички изисквания на жанра. Либретото е на режисьорката Анастасия Събева, стиховете са на Илиана Гекова и Севар Иванов. А актьорските постижения са изумителни.
За последните 25 години Асен Аврамов е създал музика за около 200 театрални постановки и 15 филма. Само от есента на 2014 г. до днес той има 22 премиери, като личното ми впечатление е, че най-много се шумя около „Кавказкия тебеширен кръг“ на Брехт – постановка на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. В случая с „Алиса“, изключително предизвикателство за композитора е да работи за детски спектакъл, в който за особеното, приказно, фантастично настроение и послание най-много се разчита на музиката. Да събудиш въображението на децата – казва Асен Аврамов, не само за театъра, а въобще за изкуството, е страшно важно за бъдещето. Тъй като това не само са бъдещите зрители, но са и бъдещите хора, които ще възпитат някаква чувствителност, а тя се възпитава от това. Идеята на екипа беше да направим, разбира се, детско представление, много вълшебно, магическо. Защото самата тема за Алиса предполага магически свят. Той така се и казва – Wonderland, някакъв свят на чудесата. Но по принцип две неща ни караха да мислим за това, спектакълът да бъде и за възрастни. Едното, разбира се, произхожда от текста на Луис Карол. Тъй като самият текст не е за малки деца. Той е много труден, сюрреалистичен, много парадокси има в него. Освен това някои от образите са доста зловещи. Този специфичен, ироничен стил, тази особена поетика, според мен много затрудняват децата, за да разбират същината на случващите се неща – отделно от сюжета. Това беше едното основание да направим спектакъла с възможно най-широк спектър на въздействие – и за възрастни, и за деца. Второто, което е много важно: винаги съм смятал, че когато родители, баби или дядовци доведат децата си на театър, не е добре да скучаят. По принцип проблемът в театрите, по-специално за детските представления, е нуждата от много по-широко, да го наречем „събитийно прокламиране“. Не просто афиш и някакви реклами. Около театралните постановки, свързани с деца трябва да се оформят определени типове събития. Хубавото беше, че за „Алиса“ например, успяха да организират една изложба непосредствено преди премиерата. Това бяха детски рисунки, свързани с темата за Алиса. И Ясен Гюзелев, който има направо гениални илюстрации за „Алиса в страната на чудесата“, беше гост и раздаваше наградите, оценяваше работата на децата. Това трябва да се прави непрекъснато, защото ако за възрастния човек е възможно определено програмиране на посещенията му в театъра, то при децата този интерес, това любопитство е много кратко, тоест – в момента, сега, много спонтанно. Затова трябва да се поддържа присъствието на детска публика в театъра. Много е важно децата да получават същински произведения на изкуството. Същински, не имитационни. Не стари артисти да си преправят гласовете на детски или да ръмжат като мечки. Защото тази бутафорна игривост е много далеч от същинското изкуство. Аз знам, че за деца трябва да се прави същинско изкуство.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Хензел и Гретел", опера-приказка в три действия от Енгелберт Хумпердинк

Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..

публикувано на 03.01.25 в 17:22

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50