Заедно с маестро Емил Табаков продължаваме цикъла от предавания, в които представяме интеграла с всичките 15 симфонии на великия руски композитор, записани студийно със Симфоничния оркестър на БНР под негово диригентство. Петата симфония в ре минор, опус 47 от Шостакович е известна с подзаглавието, тиражирано от пресата - „Отговорът на съветския художник на справедливата критика”. А каква е предисторията на това заглавие? След посещението на Сталин на един от спектаклите на операта „Лейди Макбет от Мценска околия” от Дмитрий Дмитриевич и набързо излязлата във в. „Правда” статия „Хаос вместо музика”, „справедливата” критика заклеймява в ожесточена дискусия неговата опера и изобщо неговата музика като „формалистична”. Травмиран композиторът сваля премиерата на Четвъртата симфония, но няколко месеца по-късно вече е готов с новата, Пета. Тя е поврат в творчеството му и установява музикална лексика, която става характерна за стила Шостакович. Симфонията е написана по образците на класическия четиричастен симфоничен цикъл, а темата (по думите на автора) е: „Издигането на личността. Човекът с всички негови преживявания виждах аз в центъра на замисъла на това произведение, лирично по своя характер от началото до края”. Първото изпълнение е на 21 ноември 1937 г. в Ленинград с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. В родния град на композитора е и премиерата на Шестата симфония в си минор, опус 54 на 5 ноември 1939 г. със същия оркестър и диригент. Творба с необичайна структура - след епично скръбно ларго, следват две вихрени части: скерцо, съчетаващо (както композиторът обича да прави) бруталното и нежното, и гръмлив финал ала мюзикхол-галоп. Тутакси правоверните критици кръщават Шестата „Симфонията без глава” (по алюзия с романа на Майн Рид „Конникът без глава”), озадачени заради отсъствието на същинска първа част - драматично сонатно алегро. И наистина, без да робува на каноните, Шостакович отново прекроява жанра, съобразно идеите си, вградени в творбата.
петък, 29 юли от 19.30 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..