Седмица на испански и испаноезични автори

Мигел де Сервантес – бащата на модерния роман – е фразата, с която авторът на Дон Кихот е представен в почти всички изследвания, направени и огласени през последните месеци. Това е фразата – мост през четири столетия. Фразата, която поставя отново фокуса върху една уникална личност, за която всички искаме да разберем повече.

Би Би Си, например, преди месеци анонсира последните разкрития около гроба на Сервантес в един манастир в Мадрид – Convento de las Monjas Trinitarias Descalzas. Сервантес умира през 1616 година. Гробът е бил изгубен при непрекъснатите ремонти на манастира още преди столетия. Знаело се е само, че самият Сервантес е пожелал да бъде погребан именно там. Едва наскоро, почти 400 години след смъртта му, екип от 30 учени, които използват инфрачервени камери, 3Д скенери и специален радар за проникване в почвата, откриват костите му в забравена крипта в основите на сградата. Все още се правят изследвания, за да бъдат отделени неговите кости от тези на жена му и останалите хора, погребани заедно със Сервантес, но дори по средата на дългия изследователски процес станало ясно, че:
Краят му е бил като на беден човек. Ветеран от войните с рани от бойното поле, според думите на Педро Корал от кметството на Мадрид.

Сервантес ще бъде погребан отново, с всички почести, пак в този манастир, но целта на изследователския проект е не само да открие костите на автора, а да почете паметта му, като окуражи хората да научат повече неща за него. Много хора ще преоткрият Сервантес благодарение на това проучване.

Едно от амбициозните издирвания около многобройните мъгляви и мистериозни факти от живота на Сервантес е свързано с пленничеството и робството му в продължение на 5 години от 1575 г. нататък, предполагаемо в град Алжир, по онова време един от най-космополитните градове на Османската империя. Но въпросът

Бил ли е някога Сервантес в Истанбул?

е също интензивно дискутиран. Една от известните джамии, Kılıç Ali Paşa, в квартала Тофан според изследователя Расих Нури Илери (Rasih Nuri İleri) е свързана със Сервантес директно, защото там, сред имената на робите, които са работили по построяването на джамията от 1578 до 1580 г. под ръководството на архитекта, турският изследовател е открил името на Сервантес.

Нашето радиотеатрално честване на Мигел де Сервантес 400 години след неговата смърт (в понеделник петнайсет минути след полунощ) е с едно прекрасно радиотворение със заглавие Дон Кихот, динамично и неостаряло, въпреки че е направено самото то преди 50 години, през 1965 г., и там звучи младият глас на Георги Калоянчев като Санчо Панса, а също така Асен Миланов в ролята на Дон Кихот. Дон Кихот става първият световен бестселър и е преведен на повече от 60 езика. През 1605 г. Сервантес публикува първата част, а втората – през 1615.
El que lee mucho y anda mucho, ve mucho y sabe mucho. Miguel de Cervantes Saavedra, El ingenioso hidalgo Don Quijote de La Mancha

Този, който чете много и върви много, вижда много и знае много.

Във вторник от 0.15 испанският драматург е Лопе де Вега (1562, Мадрид – 1635, Мадрид), една от главните фигури в испанската барокова литература, заглавието е Фуенте Овехуна с постановка от 1978 година и с участието на Андрей Чапразов, Виолета Бахчеванова, Петър Чернев, Виолета Минкова, Йорданка Кузманова, Васил Михайлов, Нина Стамова, Васил Стойчев.

В сряда е записът на спектакъла на Военния театър от 1986 г. на пиесата „Животът е сън“ от Педро Калдерон де ла Барка (1600, Мадрид – 1681, Мадрид) с режисьор Иван Добчев и с участието на Наум Шопов. Пиесите на Калдерон де ла Барка изобразяват драматични моменти от състоянието на човешката душа, при това със сериозна и прецизна работа върху конструкцията и езика, която достига до пълен перфекционизъм.

¿Qué es la vida? Un frenesí. ¿Qué es la vida? Una ilusión, una sombra, una ficción,..
Какво е животът? Безумие. Какво е животът? Илюзия, Сянка, измислица…

В четвъртък следва Федерико Гарсия Лорка (1898, Fuente Vaqueros, Испания – 1936, Alfacar, Испания) и пиесата му Домът на Бернарда Алба, запис от 1987 г. с участието на Маргарита Дупаринова, Леда Тасева, Сашка Братанова, Силва Аврамова, Добринка Станкова, Невена Мандаджиева и режисьор Минчо Събев.

В петък от 0.15 заглавието е Уроците на дон Хуан на Карлос Кастанеда (1925, Cajamarca, Перу – 1998, Los Angeles, CA ), автора-антрополог, омагьосан от учението на индианския лечител и философ Don Juan Matus, с участието на Иван Налбантов и Ириней Константинов в постановка от 1989 година.