Асен Аврамов: Моят мироглед е музикоглед

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова
Преди около месец представих композитора Асен Аврамов с музиката към спектакъла „Алиса в страната на чудесата“, постановка на Младежкия театър „Николай Бинев“ с режисьор Анастасия Събева, за която той бе отличен с наградата за театрална музика на фондация „Маестро Димитър Вълчев“. Тогава обещах продължение на разговора в следващо издание на „Звездния експрес“, защото композиторът предостави на програма „Христо Ботев“ цял диск с авторска музика за пиеси, върху които е работил през последната година и половина. Ще прозвучат откъси от партитурите на Асен Аврамов към спектаклите: „Кавказкият тебеширен кръг“ на Маргарита Младенова в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, „Бел ами“ на Бина Харалампиева в Малък градски театър „Зад канала“, „Лив Щайн“ на Крис Шарков в същия театър, „Медея, майка ми“ на Маргарита Младенова и Иван Добчев в Националния театър в Букурещ, „Сирано дьо Бержерак“ на Бина Харалампиева в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, „На ръба“ на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“ и от саундтрака към филма „Банат“ на италианския режисьор Адриано Валерио.
От разговора някои вероятно ще бъдат изненадани да разберат, че Асен Аврамов се счита за оперен композитор: Това не е мечта! Аз смятам, че съм оперен композитор, да. Технически съм. Повечето от нещата, които съм правил, са опери без пеене. Мога да цитирам постановката „Апокриф“ например, която представлява една, в крайна сметка, етническа опера, в която има много малко пеене, но тя цялата е подчинена на музикалните решения, на хармоничността на музикалната словесност. Всички текстове, които са изговорени, те са репетирани на този тон, на друг тон, с тази или онази интонация... От по-нови постановки, които са работени по този начин, това са „Медея, майка ми“ в „Сфумато“, „Сънят на Гогол“, „Зимна приказка“. Не е необходимо актьорът непременно да пее, за да се работи в оперната територия, когато слово и музика се комбинират и вървят в един пласт, изграждат драматургията и конструирането – това е оперна работа... Мисля, че е въпрос наистина на мироглед. Моят мироглед за музиката, той си е музикоглед: музикалното изкуство е изкуство, независимо от това, че то, намиращо се в територията на сценичните изкуства като театъра, естествено не може да заеме цялото пространство. Защото когато човек пише симфонична творба, или камерна, или каквато и да е, предназначена само за концертно изпълнение – естествено, че творбата трябва да запълни цялото пространство. Но когато човек пише музика за опера, или за мюзикъл, музиката естествено е в комбинация със словото, с драматургията и поради тази причина аз намирам, че в театъра работата на музиката е много близка до тази в операта. Просто актьорите не пеят, а говорят.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Хензел и Гретел", опера-приказка в три действия от Енгелберт Хумпердинк

Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..

публикувано на 03.01.25 в 17:22

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50