В югоизточната част на Варна, недалече от пристанището, се намират останките на най-голямата обществена антична сграда, известна досега в България. Става въпрос за термите – баните на някогашния град Одесос. Днес със своята площ от над 7 хиляди квадратни метра те са смятани за най-големи на Балканите и четвърти по мащаба си от времето на римската власт в Европа. За отбелязване е ролята на големия чешко-български археолог и академик на БАН Карел Шкорпил, който навремето насочва вниманието си към величествените руини на старинната постройка. Той е и сред първопроходците на археологическата наука в страната ни. Да не забравяме, че Карел Шкорпил е открил останките и на първата българска столица Плиска. Негов бюст са поставили признателните варненци в района на термите. По-късно, във втората половина на ХХ век, тук в продължение на десетина години разкриват античните бани български археолози – Милко Мирчев, Александър Кузев и др. И установяват, че става дума за т.нар.малки императорски тип терми със симетрично разположение на всички помещения в основния етаж. Разговаряме с директора на Регионалния исторически музей във Варна проф. Валентин Плетньов.
Вътре са били огромни помещения, които са засводени и разположени в една последователност. А в приземието са били всички обслужващи помещения: коридорите за снабдяване със стоки и обслужване на персонала, тоалетните. На горния, наземен етаж, е била една огромна баня, в която има няколко помещения: внушителни съблекални, импозантна зала, в която са се водели разговори. Там хората се срещали да разговарят, защото това е едно от основните неща, които са правели в термите. Освен това, има помещения за къпане със студена вода, следват други с топла вода и накрая такива с гореща вода. Това е принцип в римските бани, който се използва навсякъде.
Сградата е впечатлявавала с височината си от 20-25 метра и със своите сводове. В нея помещенията са били дублирани симетрично от изток и запад и се повтарят по двойки със съответните басейни. Отвътре е била украсена с мраморни облицовки. Стените и подовете са били затопляни със специални хипокаустни системи /отопление, при което подът на зданието е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специални огнища/. Сега археолозите намират богата пластична украса от статуи, повечето от тях са показани в музея – фигури на различни божества, релефни украси.
Големите терми обаче се оказват доста скъпи за поддръжка. А когато във ІІ-ІІІ век градът е в известен упадък, когато тук започват и нашествия, те вероятно са били изоставени. И за нуждите на населението се правят т.нар. Малки терми, които са съвсем близо, на около 200 метра от големите. А големите продължават да съществуват, но явно са загубили своята функция. И затова през V-VІ век функционират т.нар.Малки терми на Одесос, които сега могат да се видят близо до пристанището, на самия крайбрежен булевард.
Искам да обърна внимание на следното: че в последните две години със съдействието на община Варна, с финансиране изцяло от нея без други допълнителни средства, се направи един уникален за България маршрут – „Римските терми на Одесос” – посочва проф. Плетньов. – В него са включени както Малките терми, където са направени паркинги за автобусите, така и Големите терми. За две години се вложиха над половин милион лева за реставрацията на тези паметници и за тяхното експониране, нощно осветяване, представяне в един по-добър вид за туристите. И на двете места се направиха посетителски центрове.
Особено впечатляващ е центърът при Големите терми, открит неотдавна. Археолозите очакват през тази и следващата година продължаване на реставрационните работи. Защото и на двата обекта има изградени сцени, които са се превърнали в сериозно културно пространство за театрални и оперни спектакли, камерни концерти, посещавани през лятото от варненската общественост и гостите на града. Както и за изложби, спектакли с римско въоръжение и т.н.
Снимки: Венета Павлова
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци,..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..