Приказки по унгарски

публикувано на 15.09.16 в 14:25

Фрагмент от корицата на книгата „Маджарщини“

Чуйте Мина Цонева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Странна книга със странни рисунки е „Маджарщини“. Авторката е унгарската писателка Ализ Мошони, а художничката Жужи Медве. Преводач е Николай П. Бойков. Кратките текстове могат да бъдат оприличени на приказки, но могат да бъдат оприличени и на епиграми. Те могат да се сторят на читателите смешни, но могат да им се сторят и тъжни. В тях става дума за унгарците, страната им, историята и културните особености, но в някои от тях много лесно можем да заменим думата „унгарец“ и „унгарско“ с „българин“ и „българско“ и да получим приемвлив резултат.
А ето и една от тези приказки:
Имало едно време една голяма дупка. Тя се появила така. Веднъж унгарците се замислили как може държавата им да стане много по-голяма, отколкото сега. Понеже така е много малка, казали. Едвам се побираме. Нямали пари да си купят още една малка държава, да воюват пък е лоша работа. Сетих се!, извикал едни унгарец, казвал се чичо Лайош и имал една голяма лопата. Ще изкопая една голяма дупка! Изкопал дупката, на другия ден в нея паднали руснаците. Русия е вече наша, казал чичо Лайош. На другия ден пак изкопал една дупка, в нея паднали италианците. И Италия е наша, казал чичо Лайош и пак изкопал още една, за да паднат в нея турците. Само дето те не паднали нито на следващия, нито на последващия ден. Тези ни надхитриха, казал чичо Лайош. Мина ми желанието да копая от всичко това!