По традиция, започнала през 2001 г., всяка година в седмицата около 26 септември европейските държави посвещават един ден на езиковото многообразие на Стария континент. Тази година у нас празникът се отбелязва с различни прояви в много градове, като в София той продължава до1 октомври, събота, когато столичани и посетители на столицата ще могат да „опитат езика, както призовават домакините на празника. Водеща роля в организирането му има Британският съвет, а партньори са културните институти и посолствата на много европейски страни. Българската страна е представена от Института за български език. Какво може да стимулира гражданите на Европа в една все по-унифицираща се глобална среда да съхранят своя език, кое е непреводимото в една култура, как си взаимодействат езиците – за това разговаряме с представители на институтите, организиращи Европейския ден на езиците в София - Любов Костова, директорка на Британския съвет, Катерина Хуртаева, директорка на Чешкия Център, Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт, Весела Петрова от института „Сервантес“ и Карлос Кортес, преподавател в него, Лаша Цабриа, носител на две култури и два езика – български и грузински, проф. Светла Коева, директорка на Института за български език и Светлозара Лесева, гл.ас. в Института. Какво ще се случва по време на празника – в аванс слушателите на програма „Христо Ботев“ ще могат да се включат в игрите и състезанията, подготвени от организаторите. Това ще бъде и нашата „Европейска игрословица“.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..