Едно забележително и забележително дълго четене

| обновено на 06.10.16 в 13:27 БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

СнимкаОбикновено зад четенето по радиото стои дълго и напоително истинско четене пред микрофон в студио, съпроводено от много дубли и прекъсвано от размишления, разговори, обяснения и корекции. Първото ни четене в Радиоколекция като podcast е различно. Тук залагаме на приемствеността. То използва запис на четене, направен с голяма вероятност по време на директно изпълнение в ефир в продължение на няколко дни през 1971 г.
Първите 16 части на това забележително четене бяха излъчени в ефира на програма „Христо Ботев“ от 10 юни. Сега можете да ги чуете като подкаст. Всеки ден - нов епизод. А от 17 октомври ще излъчим следващите части – от 17 часта нататък. Най-напред в ефир, в часа на Радиоколекция, всеки делничен ден от 21.20,а след това и като подкаст.
Чете: Апостол Карамитев (на снимката вляво). Музика: Теодосий Спасов. Звукорежисьори: Живко Марев, Константин Райдовски, Димитър Василев.
Все още не знаем колко дълго ще е това четене. Работим, без да бързаме, прецизно и внимателно.


1 част:
Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град Преспа…





2 част:
…Стоян едва-що бе навършил двайсет години. Той беше най-младият мъж от Глаушевците, между дядо му, баща му, тримата му чичовци и осмината му братовчеди, вече все женени и с деца. Глаушевците бяха петдесет и шест души…





3 част:
…До града имаше около три часа път през полето, а зимната нощ беше дълга. Стоян наближи крайните градски махали далеко преди да се раздени. Той беше уморен, студената нощна влага пронизваше дебелите му селски дрехи, кожухчето му, в което цял се бе сгушил. Беше и гладен…




4 част
: …Стоян се изправи край стената, по-близо до огнището. И тримата дълго мълчаха. Сапунената каша в големия казан глухо клокочеше, момчето въртеше уморено дървената лъжица, която стържеше дъното на казана, в тенджерата на мангала шоркаше стичащата се от фитилите лой...




5 част:
…Стоян Глаушев се загуби цял, и духом и телом, в тоя лабиринт, а кучето бе навело глава уплашено, свило бе опашка и вървеше с муцуна до нозете му, да не би да загуби някак миризмата на опинците му…




6 част: …Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя лабиринт от тесни, криви улички със затворени порти, дето се мяркаха само турци с презрителни и враждебни погледи. Чуваха се недалеко гласовете на турчетата, край които бяха минали…




7 част: …Стоян Глаушев скиташе от улица в улица присвит, мушнал ръце в ръкавите на кожухчето си. Унило пристъпяше след него кучето му. Те и двамата бяха уморени, премръзнали, прегладнели. Спираха се да си починат за малко тук или там, под някоя стряха и пак тръгваха, бездомни и никому ненужни…




8 част:  ...Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, те кънтяха, пращяха и се пукаха, високо отскачаха трески. Дори кучето, което се бе свило на сушина в един ъгъл, стана и се премести, като се страхуваше, види се, да не го улучи някоя треска…





9 част: …Развидели се добре, отвори се чисто, синьо небе и макар слънцето още да не беше изгряло, тук-там от стрехите започнаха да капят едри капки. Настъпваше хубав предпролетен ден, снегът се топеше, младият селянин не можеше да стои повече тук и да чака…




10 част: …Неделен ден беше, а бяха минали две седмици, откакто младият селянин нощуваше в плевнята на пустеещите хаджи Серафимови сараи. Не се случи нищо особено през тия две седмици. Стоян излизаше рано сутрин и се прибираше привечер…





11 част: …— Ей, ти, селянино! — Стоян я гледаше с очи, пълни със страх и надежда, с нямо възхищение и преданост, и тя продължи: — Качи се веднага на тавана над плевнята, там има мотики, копачки, свали ги, днеска ще прекопаем градината!...




12 част: …Старият ред в живота на малкия град се нарушаваше и това предизвикваше обща съпротива. Сред народа оживя някогашната омраза към тежкия навремето чорбаджия хаджи Серафим Огненов, който бе вършил и лоши, и добри дела, но лошите още се помнеха, както се помнеше силатата му, богатството му и голямата му гордост…





13 част: …При него отиде и Султана. Изповяда му се тя от сърце, а той дори се възхити от нейния ум и от добрата й воля.
– Не си прегрешила с нищо божия закон, чадо мое…





14 част: …- Какво чувам, Султано, сватба сте имали, невеста си станала - продължи Николица. - Казват ми, пък аз не вервам. Как може сватба, пък ние, дето сме, кажи го, в един двор и стари съседи, нищо да не видим, нищо да не чуем…





15 част: …Сега слушай и помни добре какво ще ти кажа: викат ни и двамата в общината. Ти ще отидеш сега, ти си мъж, а пък аз немам никаква работа там. Общината е близо до църквата, ще попиташ, ще ти кажат…





16 част: …- Ти мълчиш, значи, чувстваш се виновен - каза наместникът и се изправи, като че ли се готвеше да стане. - Ти и жена ти сте извършили голям грех и сте показали непослушание.
- Аз живеех в плевнята - сякаш изведнъж се досети да се защити Стоян...




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

„Кошерът“ – документално есе от Огнян Логофетов

Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село.  През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..

публикувано на 01.05.20 в 17:39
Валентин Ганев, Силвия Лулчева, Михаил Михайлов, Пламен Пеев и Христо Симеонов - Риндо (от ляво надясно)

Световноизвестната пиеса „Звезда без име“ от Михаил Себастиан през погледа на Радиотеатъра

Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..

публикувано на 26.07.19 в 10:42

Тъжна сатира за новото време

Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..

публикувано на 05.07.19 в 10:06

Страдание и надмогване в „Запазена марка“ на радиотеатъра

В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..

публикувано на 16.12.18 в 09:35

Игра на Кредит

На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..

публикувано на 14.12.18 в 10:17

Руска седмица на шедьоври в Запазена марка Радиотеатър

През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..

обновено на 05.12.18 в 12:13