1967 г.
Един от най-консервативните в света културни институти – Френската академия, присъжда своята награда за поезия на певеца и автор на песни Жорж Брасенс (Georges Brassens). Сред мотивите за високия приз е, че с текстовете си певецът „обогатява френския език“. Това отприщва (както казва клишето) вълна от негодувание, заради циничните, делнични, грубиянско-предизвикателни изрази и неологизми на Брасенс, някои от тях – наистина, превърнали се през десетилетията в клишета в говора на неговите сънародници; все думи, които са далеч от любимия „бон тон“ на изискания „френски“ на дипломацията. „Какво е Брасенс без своята китара?!“
2016 г.
„Какво е Дилън без китара?!“ Половин век по-късно – отново същият въпрос. Причината – американският автор-изпълнител Боб Дилън получава Нобелова награда за поезия, присъдена от Шведската академия (не по-малко консервативно общество от френските академици). Тук причината за голямото отличие е, че "Дилън е създал нов поетичен изказ в богатата американска песенна традиция". Вълната отпреди половин век отново се надигна: „Защо пък той?“, „Къде са Коен, Янг и Мичъл?“, „Не бе ли по-разумно Пол Саймън да е там?“, „Боб Дилън да отиде в Стокхолм заедно с Уитман, Дикинсън, Стивънс и Гътри“. „По-добре да беше някой непознат.“
Мисля си, в този живот толкова ли е трудно да се разбере, че с академичната награда на Брасенс през горещата 67-ма бе официализиран песенният текст. Узаконен като признат акт на изкуството. Трудно ли е да прозреш, че наградата, присъдена на Дилън има послание, надхвърлящо връчването на фетиш и чек. Нобеловият приз на певеца идва днес, когато смисълът на думите в песента на най-новото столетие е стигнал свой критичен минимум. И слушателят сякаш губи своята потребност от песенната лирика, поради… нейното отсъствие.
„Кой ти слуша и чете днес текстове?!“ - Георги „Гошо“ Минчев, 2000 г.
1967 г.
В Първо студио на Радиото (БНР) „Щурците“ записват песента „Веселина“, с музика на Петър Ступел и текст на Радой Ралин. До имената на Пикасо, Има Сумак, Чарли Чаплин, Стравински, сред думите на „Веселина“ Радой е вписал и името на Валери Петров:
„…и Валери Петров,
срещнал нова любов
пише стих, посветен
и на теб, и на мен…“
Колеги на поета се възпротивяват – защо пък точно той да бъде споменат, на всичкото отгоре – в песен. За да бъде „пропусната“ „Веселина“ и да я има в ефира и на грамофонна плоча, името на Валери Петров е заменено със стих за непознат, безименен поет. Пропуснато.
2016 г.
Уважаеми Академици, благодаря, че не пропуснахте Дилън.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..