На първо място операта звучи много добре в Албърт хол. Защото, знаете - голям мащаб! „Делото Макропулос“ е добър пример за творба, която не се поставя често в Лондон и е прекрасно да може да се види в Албърт Хол. Но всъщност, операта идва и си отива. Преди няколко години тук е представена цялата тетралогия на Вагнер, в предишни сезони е имало още опери... Аз не мисля преднамерено да представяме повече опери на Промс. Просто може би в определени години ще правим опери, когато това изглежда подходящо.
Кое е най-хубавото нещо, което ще запомните от Глайндборн? Това са почти 15 години от живота Ви. Разкажете нещо и за Гас Кристи и прекрасната му съпруга (американското сопрано Даниел де Нийз) - новата Оудри Майлдмей, същата любовна история.
Вижте, имам толкова много щастливи спомени от Глайндборн. Всъщност тази сутрин говорих с тях, имах въпрос. Когато затворих телефона, помислих колко хубаво е, че мога да се обадя на всички колеги там. Мисля, че това важи за всеки, свързан с някакви организации. В крайна сметка най-важното са хората, които запомняш. Разбира се, ще запомня някои от постановките, с които много се гордея, но също така невероятната група хора, които са там. Споменахте Гас. Той застана начело на фестивала, а аз станах изпълнителен директор почти по едно и също време. Той е просто фантастичен, когато работиш с него. Също така съм свидетел как Даниел де Нийз направи дебют на сцената в Глайндборн и в крайна сметка дебютира като новата булка на „големия бос”. Тъй че съм видял малка част както от професионалната, така и от личната история на Глайндборн. Обичам да се връщам там като посетител. Това винаги ще остане за мен специално място.
Преди време доста се писа и говори за „Тристан и Изолда” от 2003 на немския режисьор Николаус Ленхоф, който почина миналото лято. Това беше първата опера на Вагнер, направена в Глайндборн, диригент беше Иржи Белохлавек, а през 2009 възстановката дирижира Владимир Юровски. Другото заглавие, съвсем ново за Глайндборн, за което съм чела, е „Били Бъд” - постановка от 2010 на британския режисьор Майкъл Грандидж и диригента Марк Елдър. Две опери, абсолютно нови за този фестивал.
Да, Вие споменахте две опери, които бяха много специални за мен тогава. Аз ще спомена още две: едната беше „Кралицата Фея” на Пърсел - малко луда постановка, но всъщност творба, която смятам за един от най-великите английски шедьоври. А другата беше миналата година - „Саул” на Хендел, режисирана от Бари Коски. Имах страхотния късмет последното ми лято да завърши с оратория, поставена от Бари. Това бе много важно за мен. Обичам ораториите на Хендел, а и това беше една от пиесите, пожънали най-голям успех по мое време.
На финала на разговора Дейвид Пикард заяви, че с поста директор на Би Би Си Промс е постигнал най-големите си амбиции и се наслаждава на това. Според него Би Би Си е: абсолютно удивителна организация. Една от причините, заради която ми е толкова приятно тук е, че имам невероятен екип. С мен работят чудесни хора, които поддържат всички инициативи около Промс. Имам подкрепата на Би Би Си 3 и решаващото - Тони Хол, генералният директор на Би Би Си, наистина е много загрижен за фестивала; за това, което правим; за нас. Имаме огромна подкрепа.
Подробности чуйте в интервюто, което излъчихме в „Неделен следобед” на 23 октомври.
Снимки в галерията: BBC Proms/Chris Christodoulou
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..