Премиерата на Десетата симфония в ми минор от Дмитрий Шостакович е на 17 декември 1953 г. в Ленинград – в Голямата зала на Консерваторията с Ленинградската филхармония под диригентството на Евгений Мравински. Точната датировка на създаването ѝ е спорна. Пианистката Татяна Николаева посочва годината 1951, ескизи в архива на композитора разкриват идеи за тази симфония от 1946. Определят я като една от най-автобиографичните творби на Майстора. Може би защото за първи път в симфоничните му опуси се появява темата „автограф“ – музикалният монограм D-ЕS-С-Н (ре-ми бемол-до-си) от инициалите Д. Ш. в немска транскрипция. В третата част се появява и още една тема – настойчиво изпята от валдхорна 12 пъти! В нея е зашифровано името на Елмира Назирова, към която композиторът изпитва нежни чувства. За година до уволнението му от Московската консерватория (с мотивите „професионална непригодност” и лошо влияние върху младите музиканти), Елмира – азърбейджанско-еврейска пианистка и композиторка, е студентка на Шостакович. Когато се завръща в Баку да довърши образованието си, в протежение на няколко години е в постоянна епистоларна връзка с Дмитрий Дмитриевич. Той споделя с нея работата си върху Десетата симфония, кани я на премиерата, подарява й отпечатаната партитура с посвещение... Но не само лични емоции са вплетени в творбата.
Темата за доброто и злото неотстъпчиво присъства и в този опус на композитора, в който развенчава тиранина. Мнозина още на първото изпълнение са потресени от втората част и я възприемат като музикален портрет на Сталин. Смъртта му през 1953 г. отърсва Шостакович от мрачната депресия, в която е изпаднал след поредното публично заклеймение през 1948 г. с постановлението по повод операта „Великата дружба” на Мурадели. Безработен, за да издържа семейството, той пише филмова музика, дори продава партитури от личната си библиотека. И за да увери властта в лоялността си, създава ораторията „Песен за горите”, (за която получава Сталинска премия) и кантатата „Над нашата Родина слънце сияе”. Същевременно обаче излива истинските си чувства в Първия цигулков концерт, в клавирните 24 прелюдии и фуги (писани по модела на „Добре темперираното пиано” от Й.С. Бах), във вокалния цикъл „Из еврейската народна поезия” – произведение абсолютно немислимо за изпълнение в обстановката на официален антисемитизъм и ехото от изфабрикуваното дело срещу „лекарите-убийци”... И когато през 1953 г. се надига илюзорната надежда за промяна към по-добро, обявена е частична реабилитация на жертвите от репресиите, Шостакович представя 10-ата симфония.
Двама събеседници ще бъдат в студиото: маестро Емил Табаков (под негово диригентство със Симфоничния оркестър на БНР ще чуете творбата) и Мирослав Данев (звукорежисьорът на студийния й запис).
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..