Памет за Кръстю Пастухов
-
Чуйте Любен Лачански
Извън биографичните факти Кръстю Пастухов не беше от хората, които искаха да заемат постове, да правят кариера, макар и внук на убития от комунистите Кръстьо Пастухов. През целия несвършващ и омерзителен преход той остана верен на литературата, на почтеността и на демократизма. Всъщност от многостранната му дейност важна се оказа именно литературата, а най-вече поезията. Когато се появява „Отражения“ през 2008 г. Албена Вачева пише в рецензията си за нея: Ако непременно трябва да положа тази поезия в общия исторически развой на българската литература, ще кажа, че стиховете в „Отражения” наследяват и продължават една традиция, която през 70-те и 80-те години на ХХ век формира паралел в поетическите търсения. (…) Поетите, пишещи по този начин, останаха верни на тази своя изразност, която не се повлия нито от политическите, нито от социалните промени в България след 1989 година. Тя и тогава, и сега говори по обикновен начин за необикновени неща. И тогава предлагаше алтернативно говорене, и сега черпи вътрешна сила от собствения морал, отстранявайки се от релативистичните внушения за условността на всички духовни категории.
Ето как отговаря Кръстю Пастухов в едно интервю преди няколко години, когато го питат какво мисли, че ще остави след себе си: С политика съм се занимавал няколко години, колкото да отдам почит на големия български политик и социалдемократ Кръстьо Пастухов – моя дядо. Литературата е била мое призвание и съм правил литература, която се е харесвала само на мене и на един кръг от избрани личности, които естетиката ги е блазнила както любовта към красива жена. Времето си казва думата и аз му вярвам, защото то е и мое.
Поклон!
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
В търсене на доброто
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
Българската Уикипедия на 15 години
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Архитектурният модернизъм
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Тренировка по импровизация
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
За музиката „Както преди“ с Любо Киров
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Невъзможен дебют
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно
