„Обичам те, Кодучева, моя любов“

Не се учудвайте от посвещението на най-новия проект, както обичаме да казваме, на художничката Анжела Минкова. Наскоро тя го показа на софийската публика, като израз на почит към едно митологично още от древността същество – Котката, от една загуба, и от възможността отново да бъде мощна и силна в изкуството си. Анжела Минкова е особена порода артист, в добрия смисъл го казваме, винаги е различна и неочаквана, никога не остава в някакво обичайно русло, и умее да изненадва почитателите си. В този свой проект виждаме акварели с Ебру, ето едно заглавие: „На лодки с птици, отсам и оттатък“. Рисунки с туш и акварел – „В небето с бели гълъби“, рисунка с пастел – „Коронясана на бял кон“, литографии – „Последно пътуване“, смесена техника – „В скута на Мона Лиза“. Названията подсказват, че от всеки образ, от всяка инвенция, от всеки предмет Анжела Минкова извежда нещата на високо емоционално и философско ниво, често пъти извън границата на преживяното. Ще припомня, че някога изкуствоведката Бисера Йосифова каза, че Анжела Минкова ще си остане „като оня фенек в пустинята, който винаги би искал Малкия принц да го опитоми, но никой не си представя – критик или публика, да я извади от „дивото“ й състояние“.