И тази година Международният фестивал „Етюди и приятели“ представя артисти, хореографи и танцьори от различни държави чрез съвременните форми на сценичните изкуства от различни жанрове. Второто издание на фестивала се откри с новата фотографска изложба, посветена на танца на Ани Колиер, която живее и работи в САЩ. С дарба и креативност на хореограф, танцьор, продуцент и фотограф Ани Колиер проследява процесите на известни танцувални трупи и ги представя на редица изложби в САЩ и България. Преди близо десет години създава фондация „Етюд“, организатор на фестивала и подпомага проектите на талантливи танцьори и артисти.
Сценичната програма на фестивала започна с „Бяло върху бяло“, P.S. – представление по вдъхновяващия текст на Майя Праматарова, провокиран от живота на Eмили Дикинсън. Новата сценична версия на спектакъла, с участието на прекрасните актриси Лидия Стефанова и Мариана Крумова, се създава специално за галерия „Етюд“ и тазгодишното фестивално издание.
Фестивалът продължава с новото съкровено соло „Тук долу всички люляци умират“ на Галина Борисова, вдъхновено от творчеството на френския писател Марсел Пруст. Други спектакли, които зрителите ще видят до края на юли са The Victory Day на Вили Прагер и Ива Свещарова, изследващ образа на „революцията“ като сценичен феномен, „Невъзможност в най-чист вид“ – проект на дуета Стефания Георгиева и Калина Георгиева за безсилието и уязвимостта, „Високо там горе“ – представление на Крум Янков и Кателина Кънчева по текстове на Анна Ахматова по повод 50 години от смъртта на руската поетеса.
Акцент на тазгодишното издание на фестивала е спектакълът на Sahajo Production Group от Стокхолм с премиерното за България заглавие Concealed Party с участието на Тана Манева и Зураб Ртвелиашвили. Цвета Касабова (САЩ) и Химо Валнер (Австрия) ще закрият фестивала с To Scale и Be Well.
Международният фестивал „Етюди и приятели" 2017 се реализира от фондация „Етюд“ с подкрепата на Министерство на културата. Представленията се играят в галерия „Етюд“ и пространството за съвременен танц и пърформанс – ДНК.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...