Срещи, гласове, съдби – Михаил Лефтеров

На 29 юни се навършиха 110 години от рождението на диригента Михаил Лефтеров – един от строителите на българската музикална култура, започнал творческия си път още преди Втората световна война и продължил с ярки концерти и много успешни оперни постановки през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век в София, Русе и Пловдив. В рубриката „Срещи, гласове, съдби“ в Неделния следобед професор Павел Герджиков припомня не само кариерата на Михаил Лефтеров, а споделя и личните си впечатления от работата с изключително прецизния и скромен български диригент:
В човешкия живот винаги има случаи, когато много заслужили, стойностни хора, високи професионалисти някак си остават по-встрани от общественото внимание и признание. Аз не мога да си представя съдбата и изграждането на Софийския оперен театър без Асен Найденов, без Атанас Маргаритов, но не мога да си ги представя и без Асен Димитров и Михаил Лефтеров... Реших, че тъй като Михаил Лефтеров е един незаслужено забравен човек, останал встрани от общото внимание и светлината на прожекторите, трябва да бъдем честни и към неговата памет и към това, което той е направил и вградил като можене, като интелект, като висок професионализъм в постройката на българския оперен театър...
В съзнанието на много хора Михаил Лефтеров е диригент. И е правилно да бъде така, но преди да стане диригент, той е завършил пиано в Музикалната академия. Започнал е да свири още на пет години. Учил е при професорите Иван Торчанов, Андрей Стоянов, Панка Пелишек. Много млад, на 20-годишна възраст завършва Академията и в тези години той е много активен концертиращ пианист... Лефтеров е акомпанирал на рецитали и концерти на звезди като Тодор Мазаров, Елена Николай, Петър Райчев, Цветана Табакова, Любен Минчев, Саша Попов – в качеството му на цигулар, Михаил Попов, Недялка Симеонова, Петър Христосков, Васил Чернаев, както и много чужди изпълнители. Той започва диригентската си кариера през 1936 година, когато е основан Царският симфоничен оркестър – по-късно Софийска филхармония. Може да се каже, че Лефтеров е един от основателите на Филхармонията. Явно, че след като е работил като камерен музикант със Саша Попов, той го е поканил и за диригент на Царския симфоничен оркестър...
Аз го помня много добре, най-напред като зрител. Не веднъж съм говорил за първото ми посещение в Софийската опера – спектакъл на „Веселите уиндзорки“. Това е негова постановка и на тандема Хаджимишеви. В годините на обучението ми в Академията той беше и мой преподавател. Тогава вече не беше в Софийската опера, но често гостуваше там. От 1966 Лефтеров беше главен диригент на Учебния оперен театър към Националната музикална академия, която тогава се казваше Българска държавна консерватория... Днес ми се иска да кажа още, още и още хубави неща за този много коректен, възпитан, кротък човек. Човек, когото не съм чул никога да повиши тон. Той говореше общо взето тихо. Внушаваше това, което искаше да внуши на студентите и на колегите в театъра с тих глас, но си гонеше целта. Никога не отстъпваше от това, за което настояваше. Запомнил съм го като един изключително точен, прецизен музикант. Човек, за когото мога да говоря само с голямо уважение...



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15