Симфоничният оркестър на БНР, диригентът Марк Кадин и солистът Алексей Володин при откриването на новия сезон в зала „България”.
Снимка: Ани Петрова
На 27 септември новият главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР - Марк Кадин, откри новия сезон с програма и солист, обречени на успех. Алексей Володин - 40-годишен пианист, когото критиците ту сравняват с легендарния Григорий Соколов, ту определят като „съвременния Лев Оборин”. Володин е музикант със заслужено място в световния елит, за когото пишат: „блестящ виртуоз с безупречна, артистично непринудена техника”, „мислител и интелектуалец, за когото са характерни абсолютна безкозпромисност, аскетична сдържаност, изтънчена изкусителност и любов към звуковото изящество”. Той изсвири със СО на БНР хитовия Първи клавирен концерт на Чайковски, във втората част прозвуча Петата симфония на Шостакович. Предизвестеният успех се превърна в истински триумф с участието на възторжена публика, препълнила зала „България”, а присъствието на президента на Републиката Румен Радев и генералния директор на БНР Александър Велев придаде на събитието официален характер.
Ден преди триумфалния концерт, във вторник, поканих Марк Кадин в студио за първото му интервю в качеството на главен диригент специално за програма „Христо Ботев” - програмата за култура и образование на БНР. Да си призная, жанрът на интервюто никога не е бил любима част от професионалните ми задължения. Правя интервюта рядко и внимателно подбирам събеседниците си. Този събеседник си заслужаваше. Още първите няколко фрази след обичайните поздрави в началото ме слисаха: „... Аз имам такъв характер (може би не много добър), винаги се старая най-напред да забележа проблемите. Разбира се, ние с оркестъра за тези 15 години сме изработили добри, работни отношения и може би най-важното, което го има между нас - това е доверието. Защото без доверие един диригент би работил много трудно. Струва ми се, че ние си имаме доверие в смисъл, че аз мога да ги попитам или да ги помоля за нещо, а те ще се отнесат към това с разбиране и доверие и ще разберат, че ако моля за нещо, това е необходимо. Такъв микроконтакт вече е установен между нас за тези 15 години... ”.
Тук не се сдържах и попитах, наистина ли Марк Кадин твърди, че има лош характер, а отговорът беше: „Много, много лош!”. Всъщност, той не го казва за първи път. В едно негово интервю за сайта MK.RU прочетох: „Като дете бях не много добър човек. Малко злобен, затворен, неотзивчив, некомуникативен. А после се преродих под въздействието на музиката... ”. Цитирах го, а той само потвърди и продължи: „Да, точно така е. Мисля, че не съм добър. В смисъл, че... винаги ми се струва, че нещо трябва да се поправи. Нещо не е точно и трябва да се подобри. Това е част от характера ми”. „Ама това не е лош човек или характер, това е просто перфекционист!” - възкликнах. „Може би това е лошо качество, защото ако човек е перфекционист повече от необходимото, това също не е хубаво. Аз също разбирам това и работя над себе си, за да достигна някакъв баланс”.
„Много сте самокритичен! Никога от никого не съм чувала нещо подобно. Някой да каже, че като дете е бил лош, а после, под въздействието на музиката, изкуството, някак се е преродил?... "
"Ами, така беше, това е факт и не се срамувам да го кажа. Аз обикновено говоря това, което мисля. Това е едновременно мой плюс и минус. Защото, например музикантите в оркестъра знаят, че аз мисля същото, което казвам и правя същото това. Нямам двойни или тройни... там някакви неща. Аз съм открит, готов съм и мога да чуя по свой адрес и нещо недобро, мога и да отговоря - също не много мило. Тоест, абсолютно съм отворен за всякакви контакти”.
За невероятната съдба на един достоен човек и музикант, която започва в малкото провинциално градче Краматорск в Източна Украйна, в съвсем обикновено работническо семейство. За музикалното училище в Харков, за Москва и престижния институт (днес Руска академия за музика) „Гнесини”. За двете години в съветската армия като кларинетист във военен духов оркестър, озвучавал всички официални правителствени церемонии на Червения площад. За единствения преподавател по дирижиране в живота на Кадин - Владимир Понкин. За безценната практика в Ансамбъла за съвременна музика (АСМ) и Студията за нова музика в Москва; за Академичния голям концертен оркестър на Руската държавна телевизионна и радиокомпания; за осемте години работа в Руския национален оркестър като асистент на Михаил Плетньов и петте - с Владимир Спиваков и „Виртуозите на Москва”. За това колко не обича неща като „само-пи-ар” и „самореклама“ и няма профил във Фейсбук, защото му се струва, че е „малко неприлично сам за себе си да говориш: „Ето, аз съм в Париж!” или в Лондон... Има много хора, които го правят. Моля, няма проблем. Но това е нещо против моя характер, против натурата ми. На мен ми е много трудно да се държа по този начин. Много ми е трудно сам да говоря нещо хубаво за себе си и на някого да обяснявам къде съм бил. Струва ми се, че това е нескромно“. За програмата на новия сезон на СО на БНР, която е трябвало да подготви в рамките на ЕДНА СЕДМИЦА! За технологията на работата и за това какво точно смята да прави в Първо студио на БНР: „... С удоволствие ще записвам. Вече говорихме за това с продуцентите и главната задача, която има смисъл според мен, е да се правят записи на българска музика, която никога не е била регистрирана. Защото съм сигурен, че има много голям слой от музика, която по едни или други причини никога не е била записана и има много малко шансове това да се случи. Бих искал да поправя тази ситуация... За да има пълна и ясна картина на българското музикално изкуство, трябва да има документи. Трябва да има документална картина - тоест всеки човек, всеки любител на музиката да има възможност да чуе всичко, което тук някой е създал през годините. Не е справедливо да има 25 записа на една симфония от Бетовен в различни варианти и да няма например запис на нещо от Петко Стайнов или Владигеров. Това е ненормално, нали?... Разгледах сайта на Съюза на българските композитори и за себе си съставих определена картина: кой е българският Прокофиев, българският Шостакович (условно, разбира се!), дори българският Чайковски. И с много усилия успях да открия някакви записи. Тоест, не можех свободно в Интернет да намеря нещо. Струва ми се, че това не е правилно. Не бива да бъде така. И аз съм много заинтересован от това - не защото искам да се харесам тук! Не е тази причината, а това, че аз искам да поправя един недостатък, ако има такъв“.
За всичко това и защо София е любимото му място за работа ще научите повече от звуковия файл: само част от разговора с Марк Кадин - главен диригент на СО на БНР.
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..