Минезингер и трубадур пеят за меломаните в оперната вечер на програма „Христо Ботев“

Представяме два записа, получени по линия на Европейския Съюз за радио и телевизия. В началото – фрагменти от премиерата на „Танхойзер“ от Вагнер, състояла се на 21 май 2017 г.  в Националния театър в Мюнхен с участието на солисти, хора и оркестъра на Баварската държавна опера с диригент Кирил Петренко. В главните партии: Аня Хартерос, Клаус Флориан Фогт, Кристиан Герхахер, Георг Цепенфелд, Дийн Пауър.
Nach München! Любители на операта, отидете в Мюнхен!“ – възкликва два дни след тази премиера критикът Закари Улф на страниците на „Ню Йорк Таймс“ и продължава: „Слушането на „Танхойзер“, чиято премиера беше в Баварската държавна опера в неделя в нова постановка, режисирана и художествено оформена от провокативния театрал Ромео Кастелучи, ще ви убеди, че действително сте били спасени. Не мога да твърдя, че слушането на този спектакъл (и имам предвид наистина слушането, тъй като постановката не допринася много за чисто музикалното преживяване) ще ви осигури място в небесата, но гарантирам, че вярата ви в жизнеността на операта ще бъде възродена. Днес няма по-добър състав за тази творба, а първосвещеникът на подиума е ослепителният Кирил Петренко..." Рецензията на американския критик продължава с възторжени хвалебствия за работата на Петренко, хора, оркестъра и солистите и явно разочарование от сценичната реализация на Кастелучи. Доста по-откровен и язвителен е руският специалист Александър Курмачов от престижния сайт Belcanto.ru, който не се притеснява да заяви, че : "... постановката на Кастелучи не може да се доближи не само до кича, а дори до нивото на колхозна самодейност“ и определя работата на режисьора като „неграмотна“. „... Темата за женския бюст бе не просто разкрита, а буквално разголена, като режисьорът не се бе поколебал да съблече дори момичетата-тийнейджърки. Венера приличаше на тлъста жаба: гнусните движения на гънките гигантска плът ясно разкриваха женомразката природа на авторите на това решение. Признавам, че дори аз, с моята антифеминистка представа за света, не бих могъл да си представя толкова безобразно изобразяване на богинята на любовта и секса... Но това е само първата част на първо действие. После извадиха на сцената окървавен труп на елен. Изпоцапаха с кръвта на този елен всички, включително Танхойзер...“. Рецензентът Курмачов продължава, изпълнен с възмущение, за да стигне до музикалната реализация на „Танхойзер“, осъществена от „диригент с космически мащаби“ (Кирил Петренко) и „солисти, за които може да се каже „добре“ – но нищо повече“.
Е, след като чух записа на премиерата и без да съм гледала възмутителната сценична реализация, трябва да отбележа, че скромното ми мнение на музикален редактор с около четвъртвековен стаж почти съвпада с това на маститите колеги от САЩ и Русия. Работата на Петренко действително е забележителна, повечето от солистите са отлични, с едно изключение – премиер-тенора. Този запис бих определила като „Танхойзер без Танхойзер“, което, за съжаление, е точно толкова невъзможно, колкото и „Лоенгрин без Лоенгрин“ или „Кармен без Кармен“... Клаус Флориан Фогт в главната партия е не просто разочароващ, а непоносимо фалшив – особено в първо действие. Затова, след като внимателно прослушах спектакъла няколко пъти, реших все пак да не измъчвам аудиторията и да й предложа фрагментите, които ми се сториха най-подходящи за излъчване по радиото – началото на първо и цялото второ действие на „Танхойзер“.
А след това ще предложа на страстните оперомани истински подарък. След тъжната съдба на рицаря-минезингер Хайнрих Танхойзер, ще им припомня историята на неговия „колега“ – испанския рицар, син на граф и трубадур Манрико от операта на Верди „Трубадур“. Спектакълът на Вердиевия шедьовър се е състоял на 5 февруари 2017 във Виенската държавна опера под палката на Марко Армилиато. Съставът е звезден: Анна Нетребко - Леонора, Роберто Аланя - Манрико, Людовик Тезие – Граф ди Луна, Лучана Д’ Интино – Азучена. Нетребко и Аланя са много-много добри, действително!...

Съдържание на операта "Трубадур" от Верди