Броени дни ни делят от поредната Нощ на театрите, която тази година ще се състои за пети път в България и дори ще бъде двойна – програмата ще предложи културни прояви и на 4, и на 5 ноември, при това не само в София, а и в още 12 града. В инициативата ще участват над 1500 творци – те ще представят създаденото от тях както на театралните сцени, така и на други, нетрадиционни места, които ще се превърнат в артистични пространства в Нощта на театрите.
Точно такова е представлението на Ованес Торосян – той е избрал да играе новия си авторски моноспектакъл “Harlem Shake” не в театър, а в библиотеки.
Реших, че най-подходящото място ще бъде библиотека, защото тя по някакъв начин е символ на знанието, на културата. А в последните години, за съжаление, библиотеката като институция – особено за младите, се е превърнала в „музей“, в нещо, което не ни е познато на нас, младите, или ако посещаваме библиотеката, то е по задължение. Щеше ми се да бъда някакъв мост между младите хора и библиотеката като място, където те могат да „растат“. Отидох в Народната библиотека в Пловдив да огледам и си казах, че това е мястото, че там трябва да се играе, и от там нататък реших, че ще обикалям из цялата страна и ще играя в библиотеки. Също така в края на моето представление ще раздавам книги на зрителите – идеята е да четат хората, да се замислят и ако нямат време да си купят, то поне да хвърлят едно око на книгата, която ще им подаря, и да я прочетат, ако им е достатъчно интересна.
Предпремиерното представление на Harlem Shake е на 3 ноември от 19 часа, с вход свободен, в читалня 1А на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив.
Премиерата е на 5 ноември от 15 часа и от 17 часа в Голямата читалня на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, като част от програмата за Нощта на театрите (входът е с билети).
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...