Тази неделя авторската рубрика на професор Павел Герджиков в „Неделен следобед“ – „Срещи, гласове, съдби“, бе посветена на солистката на Софийската опера Радка Конфорти, родена на 1 декември 1922. Вероятно позабравена днес, в средата на миналия век тя е била звезда на столичния оперен театър, прочута с драматични партии като Тоска, Турандот, Аида, Леонора, Сента и Лиза. Отишла си е много рано от този свят след тежко боледуване – на 10 юли 1964, без да успее да навърши 42 години.
Радка правеше впечатление преди всичко с много красивия си тембър – спомня си професор Герджиков. Толкова красив глас! Звучи абсолютно изравнено по целия регистър – от най-ниския тон до най-високия тон. Може би тази изравненост, тази липса на „чупки“, както ние ги наричаме в гласа: гърди, среда-микс, главов регистър (това са наши професионални термини), но тя звучи съвсем изравнено! Може би това идва от факта, че тя е започнала като народна певица. А натуралното пеене, ако мога така да се изразя, нетемперираното пеене, нетемперираният вокал (не знам дали съществува такъв термин, но аз си служа с него) предполага по целия регистър да се пее равно... Сега, тя, разбира се, е обучена – тя беше ученичка на Христо Бръмбаров. Но явно, че той в случая е бил облагодетелстван, че е имал един материал, с който не е трябвало да се бори, да го изравнява и да му премахва „чупките“ – тя просто звучи много красиво... Лошото е, че тя се помина много млада. Тя си отиде на 41-2 години, доколкото си спомням. Аз като студент си я спомням – слушал съм я в „Тоска“, слушал съм я в „Трубадур“. Не съм я слушал в „Аида“, но знам, че е пяла Аида. Слушал съм я с големи партньори в „Летящия холандец“ – Сента, разбира се, в „Турандот“, в „Халка“ на Монюшко, в „Цвета“ на Маестро Атанасов. Много от нейните роли не знам, но все пак сравнително малко имах възможност да общувам с нея... Честите ни срещи и в театъра, и извън театъра продължиха не повече от две години, но бяха много интензивни. Тя беше един весел човек, такава хубава усмивка имаше, така заразително се смееше, че когато се засмееше, няма начин да не се усмихнеш. Имаше много силно развито чувство за хумор, обичаше пиперлиите вицове... Тя е била млада жена тогава! Била е на 40, когато съм се запознал с нея, а се помина на 42 – много млада. И като че ли не е било... Името й звучи екзотично – Конфорти, но това е понеже тя беше съпруга на големия български актьор Лео Конфорти. Тя се казваше Пенева, доколкото си спомням – Радка Пенева. Беше от едно ловешко село – Дойренци... Може би затова е имала и такова здраво гърло...
Подробности за Радка Конфорти и нейните партньори на сцената на Софийската опера от средата на миналия век можете да научите, ако чуете рубриката „Срещи, гласове, съдби“.
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..