Моретите на Риека

От края на 15 до началото на 17 век, турците непрекъснато нападат земите на днешна Хърватия. По време на поредните им опити да преминат хърватската брегова линия, около 1600 г., пиратите в близост до град Сен, предупредили жителите на Риека, че османските войски са съвсем близо и че вече навлизат в Горски Котар. Разказват, как в тези, изпълнени със страх и ужас дни, дори хърватският благородник Никола Зрински, влизал в многобройни битки с османците, се чувствал обезверен и безсилен и можел само да наблюдава от градината на замъка си Гробник, как турците се подготвят за поредната атака долу в равнината. Османските войски превземали едно след друго селата и градовете, рушели къщите и вкарвали конете си в църквите. Хората бягали горе, в планината. Те нямали оръжие и единственото им спасение било да са скрият.
Според легендата, спасението дошло от двама братя, въоръжени само с прашки. По-точният стрелец от двамата сложил едър камък в прашката си, прицелил се и успял да улучи в окото турския паша, долу в лагера, така, както си пушел лулата. Щом убили предводителя им, турските войници се разбягали. В същия миг върху главите им от небето започнали да падат нагорещени камъни като божие наказание. Те погребали турците в Гробнишката равнина – само тюрбаните им останали да стърчат отгоре.

Скоро след това златарите в град Риека, започват да изработват обеци с особена форма – фигурки на тъмнокожи човечета с тюрбани на главите, инкрустирани със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Наричат ги морети – най-вероятно названието е свързано с думата „maurus“ (мавър).

По-късно направили и други бижута, украсени с мъжка или женска фигурка – пръстени, гривни и огърлици, брошки и фиби.

Още за моретите можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.