Излезе новата книга – издание на Славянската литературна и артистична академия „Аз не живея, аз горя!“ с текстове на Катя Зографова, проф. Димитър Михайлов, Тодор Иванов и Елка Няголова. Включени са любими стихове от Яворов с нови преводи на 13 езика, дело на 25 поети-преводачи.
В Българския културно-информационен център в столицата, премиерата на книгата събра Едвард Милитонян – председател на Съюза на писателите на Армения, поетесата Людмила Снитенко – Русия, акад. Ристо Василевски – Сърбия, Алекси Врубел – Великобритания и много български поети.
Организатори и домакини бяха Славянската академия, Българският културен център, агенция „София Прес“ и фондация „Яворов“.
Това събитие в навечерието на рождения ден на Пейо Яворов сложи началото на едно литературно поклонничество до родното място на поета и участие на гостите в Яворовите дни в Чирпан, а по-късно и среща с арменската общност в Пловдив – каза за „Артефир” поетесата Елка Няголова, председател на Славянската литературна и артистична академия. На премиерата на книгата тя сподели:
...Продължавам да мисля за очилата на ослепелия и обруган Яворов... Бездарието срещу Поета. Злобата на бакалския манталитет, за който всичко е само сбор от числа, срещу Поета. Еснафите срещу Поета. Графоманите срещу Поета. Зрящите невиждащи... срещу Поета. А помежду им – само едни очила.
Тази литературна вечер отново ми върна вълнението, с което през лятото се докоснах до очилата на Яворов в Къщата-музей на поета в Чирпан. Тогава се родиха думи, които посветих на Тодор Иванов, директора на музея – заради неговата посветеност на паметта за Яворов...
ОЧИЛА ЗА ДАЛЕЧНО ГЛЕДАНЕ
На Тодор Иванов
На 8 юни 2017 г.
директорът на Музея „Яворов”
в Чирпан Тодор Иванов ми разреши
за минутка да взема в ръце новото
дарение – последните очила на Поета.
В късогледия делничен ден
стъпва бавно слепият Яворов.
Тротоарът му в мене прогледна
с луда болка в гърдите отляво.
Тротоарът му е изкачване
към върха на страдална България.
Тези страници губят се в здрача,
в постоянния здрач догарят.
Той не вижда. Смутен се препъва
в разпиляната купчина въглища.
Ситен дъжд тънки жици опъва
сред съдбовните сплетени възли.
Трополи по паважа файтонът
с вездесъщите вечни велможи.
И тогава, и днес – безподобни.
И тогава, и днес – невъзможни.
Взрени в пъпа си, късогледи,
като нищо, ще сгазят Поета!
Ходещ връх. Планина. Последната
планина от трагични куплети…
Днес треперя над очилата му.
Над музея прелитат гарвани…
Не ръцете, очите ми пламват,
от невидим огън изгаряни.
Елка Няголова
„Шест грама“, 2017
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...