Отиде си Кака Мариана от телевизионното предаване „Сладкарница „Захарно петле“ – това беше най-споделяният печален пост в социалните мрежи вчера.
На 76 години ни напусна актрисата Мариана Аламанчева – потвърдиха от Сатиричния театър.
Любимката на няколко поколения зрители е в трупата му от 1967 година, след като завършва актьорско майсторство през 1964 година във ВИТИЗ, в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Три години след това играе в Драматичния театър в Добрич, а в репертоара на Сатирата остава с 41 роли.
Гледали сме я в „Седмо: кради по-малко“ от Дарио Фо, в пиесата „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена“ от Никола Русев. Тя беше Дерменджиева в „Сако от велур“, Жената в „Рейс“ от Станислав Стратиев, Госпожа Тот в „Семейство Тот“ от И. Йоркейн. Игра в пиесата „Голямото чистене“ от Й. Чурка, беше Гретхен в „Сватба“ от Елиас Канети – изброяват ролите ѝ нейните почитатели и колеги. Телевизионните зрители ще я запомнят с колоритните ѝ превъплъщения във „Вражалец“ от Ст. Л. Костов, в постановката на Хачо Бояджиев „Криворазбраната цивилизация“ и разбира се, в култовото за 70-те години предаване „Сладкарница „Захарно петле“. Киното я избира за „Мъже в командировка“, „Селянинът с колелото“, „Не си отивай!“ и „Свобода или смърт”. Участва и във фестивала „Златният кос”, а нейното изпълнение на Рада от пиесата „Зидари” на Петко Ю.Тодоров, БНР пази в Златния си фонд.
Тя беше любимка на малки и големи, човек с нелека съдба, но с непреклонно чувство за достойнство… – написаха в социалните мрежи колегите ѝ от Сатиричния театър. В допълнение припомниха едно много лично интервю, може би последното ѝ – пред журналистката Боряна Антимова, където Мариана Аламанчева споделя: Когато главата ми се е пръскала да намеря изход, като че ли небето се е отваряло, а една ръка се е протягала и ме е измъквала.
В звуковия файл ще чуете думи, в памет на актрисата от театроведа Богдана Костуркова, а също и гласа на Мариана Аламанчева, съхранен в Златния фонд на БНР:
• нейно изпълнение на песента „Ела” на Димитър Симеонов по текст на Васил Сотиров от фестивала „Златният кос” (1975);
• откъс от ролята ѝ на Рада в пиесата „Зидари” (1966) на Петко Ю.Тодоров.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...