Изкуството не е огледало, изправено срещу реалността, а чук, с който да бъде оформена.
Тези думи на Брехт дават добро начало на една седмична панорама от немски заглавия на автори, които в широк смисъл можем да наречем съвременни.
Първият от тях, Волфганг Борхерт, е най-малко познатият в България от цялата предизвикателна петорка. Той живее само 26 години, от 1921 г., Хамбург, до 1947 г., клиника в Базел, където умира поради блокирали функции на черния дроб. Едновременно поет, белетрист, пътуващ актьор и драматург, преживял Втората световна война във всичките й политически, фронтови и военнопленнически безумия, Борхерт пише усилено в тези няколко години живот след войната и малкото му по обем творчество става емблематично за онова толкова трудно за обобщение и толкова неразбрано „поколението на завърналите се“ от Втората световна война, които не могат и не намират мястото си в новата действителност.
Пиесата По дългата, дългата улица, която в буквален превод би звучала Дълго по дългата, дългата улица, е последната му пиеса, написана през 1947 г. Българската постановка на този умопомрачителен текст е направена от режисьора Юри Статков през 1989 г. с актьорите Георги Новаков, Жени Делчева, Пламен Сираков, Живко Гарванов, Александър Притуп, Петър Гюров, Милена Гераскова и др. Когато в понеделник в 2.00 посред нощ решите да чуете този запис, си спомнете думите на Брехт за чука и огледалото. Това е една изключително интересна и качествена постановка.
Оценката, заложена в предишното изречение, важи и за останалите 6 продукции. Началната точка е толкова добър текст, с толкова неподозирани на пръв поглед дълбочини, смисли, нюанси на ирония, послания и предизвикателства за аудио решение, че режисьорите на тези записи правят чудеса от професионализъм и изобретателност, за да останат на нивото на авторите и ги преведат добросъвестно на езика на радиото за българска аудитория.
Във вторник Бертолт Брехт е представен с 4 от общо 27-те несвързани пряко помежду си сцени от пиесата Страх и мизерия в Третия райх. Това са Шпионинът, Съпругата еврейка, Проповедта на планината и Часът на работника, поставени от Радиотеатъра през 1995 и 1996 година.
За разлика от Борхерт, творчеството на Брехт е необятно. Тук влизат много текстове за сцена, богато наследство от поезия и проза, теоретични трудове. С налагането на национал социалистическата диктатура в Германия емигрира в Дания. Немското му гражданство е отнето, а творбите му са изгорени. През 1941 се преселва в Съединените щати, където няколко години по-късно е обявен за комунист и едва се отървава от затвора. През 1948 се установя в Източна Германия, където заедно със съпругата си, актрисата Хелене Вайгел, създават световноизвестния театър Берлинер ансамбъл. Умира в Берлин, Митте, през 1956.
Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат така, както са. Бертолт Брехт
Поръчението, спомен за една революция/ Der Auftrag: Erinnerungen an eine Revolution, пиеса написана през 1979 г. от Хайнер Мюлер, (бивш източно) германски драматург, ще чуете в сряда, отново от 2.00 през нощта. Тази постмодерната драма е режисирана съвместно от Хайнер Мюлер и съпругата му Гинка Чолакова през 1980 г. в камерния Театър на 3 етаж на Volksbühne в Берлин. През 1982 г. Мюлер поставя самостоятелно този текст в Западна Германия. Конструирана като колаж, пиесата се развива чрез сложно преплитане на класически театрални образци с модели от съвременния театър, като всяка от малките драматургични съставни единици интерпретира стратегическите варианти и етиката на революционното действие. Тук са включени и чисто биографични събития като едно пътуване на Хайнер Мюлер до Мексико, което той самият намира за особено важно. В пиесата често, като че ли изневиделица, пробиват и лирически и повествователни елементи.
В четвъртък е Свобода в Бремен или Хубавата Клара, буржоазна трагедия от Райнер Вернер Фасбиндер. Това е театралната пиеса, написана от Фасбиндер през 1971 и поставена в Бремен, с бременска театрална трупа. Освен подзаглавието Една буржоазна трагедия, има и още едно подзаглавие: Фрау Геше Готфрид, по името на главната героиня. Пиесата разказва истински случай. Бременската гражданка Геше Готфрид, която всички бременски граждани почитали като почтена и дълбоко набожна жена, убива 15 човека, между които своята майка, баща, децата си, двамата си съпрузи и още близки. През 1831 г. тази история завършва с публична екзекуция в Бремен. Но Фасбиндер не разказва трилър. Изследването на мотивацията е основната цел на този текст и около това е върти целият драматизъм на постигането на свободата, онази свобода, свободата от заглавието, Свободата в Бремен.
Нашата постановка е направена през 1992 от Петър Дамянов с актьорите Петя Силянова, Петър Петров, Юри Яковлев, Таня Масалитинова, Веселин Мезеклиев, Атанас Атанасов, Любомир Младенов.
Последният текст в петък е пиесата Мерцедес на Томас Браш, един експериментален текст от 1983 година. Томас Браш е немски поет, писател и филмов режисьор, роден в Англия, в семейството на еврейски емигранти в изгнание, и както и останалите драматурзи през седмицата, има бурна съдба. През 1947 г. семейството му се премества в съветската окупационна зона и тогава започва политическата кариера на баща му Хорст Браш, който стига до поста заместник-министър на културата на ГДР, докато Томас се препитава като ключар, градинар, сервитьор и строител на пътища, опитва се да учи журналистика, но е изключен. През 1968, когато разпространява в Берлин протестни писма срещу съветската окупация на Прага, баща му го предава на полицията и е арестуван. По късно успява да избяга в ГФР, където получава стипендии и награди за своите литературни творби, през 80 те прави няколко много силни филма, а след падането на стената изпада в продължително мълчание, злоупотреба на наркотици и алкохол за дълги години. Постановка ни е от 1991 година на режисьора Петър Дамянов с участието на Веселин Мезеклиев, Катя Иванова, Димитър Иванов и Мариана Димитрова.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..