В началото на 20 век възможностите за един музикален изпълнител и за млад композитор да бъдат чути, са били твърде ограничени: звукозаписът е прохождал, репродукторите фонограф и/ли грамофон са недостъпна новост и екзотика. Филмовата лента в е очаквала появата на своя звук, а радиото, все още неоткрито се е намирало някъде в бъдните години. Шансът да бъдеш чут, видян е била сцената на заведенията за забавление. И тъкмо тези локали по-късно се преобразяват в музикални клубове за джаз, рок, кънтри, фолк музика, популярния пиано-бар и прочее известни до наши дни разновидности, като за целта се използват неголеми помещения, някои от тях – и под земята! Стотина години по-рано първообразите на днешните клубове са имали други размери и наименования: мюзикхол, ревю, бурлеска, водевил… През втората половина на 20-ти век музикалният клуб става онзи феномен, чрез който се изстрелват стотици певци, певици, инструменталисти и групи, които създадоха фундамент на музикалната среда и мода за десетилетия напред.
В две последователни наши срещи ви запознаваме и с клубни подобия от времето на барока. Идеята е сходна: съмишленици, събрани около музиката, която обичат. Само мащабите са по-различни. Представете си: голяма зала, богато украсена с картини, орнаменти с позлати по таваните, огромни полилеи и светлината на запалените им свещи, която се пречупва в чудноватите отблясъци на кристала, един красиво инкрустиран със слонова кост и дърворезби клавесин върху излъскания с восък паркет в изящни геометрични форми нареден… и около клавесина са разположени музикантите. А публиката, подобно в рок клубовете, не е пасивен наблюдател – тя добре познава музиката, която ще слуша и присъства със същата цел: съвместно развлечение. Събеседването върху това или онова „парче“ също не е изключение, а възможността някой от слушателите да се включи спонтанно в свиренето или да изпее нещо е била обичайна практика…
Във втората част ви предлагаме музика, свързана с обществото „Академия Аркадия“ (Accademia dell'Arcadia), събрало ценители на изкуството, учени, поети, музиканти. В него личат имената на бароковите композитори Арканджело Корели (Arcangelo Corelli, 1653-1713), Бернардо Пасквини (Bernardo Pasquini, 1637-1710), Бенедето Марчело (Benedetto Giacomo Marcello, 1686-1739), Алесандро Скарлати (Pietro Alessandro Gaspare Scarlatti, 1660-1725). Имате възможност да чуете и звукозаписи на „Ролинг Стонс“ (Rolling Stones), „Брекър Брадърс“ (Brecker Brothers), Били Джоел (Billy Joel), „Тото“.
вторник, 27 февруари, от 23 часа
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..