За новото издание „Лазар Николов – страници от архива“

БНР Новини

Преди около месец в Министерството на културата бе официално представена новата книга „Лазар Николов – страници от архива“, съставена от проф. д-р Юлиан Куюмджиев. На 27 март в регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе и Международният фестивал „Мартенски музикални дни“ ще обърне внимание на този изключително ценен сборник с документи, даващи представа не само за малко познати или съвсем неизвестни факти и епизоди от живота и творчеството на композитора Лазар Николов, но и за историята на България и българската музика от втората половина на ХХ век. Трябва да призная, някои от документите изглеждат доста страховито. Дори попитах проф. Куюмджиев дали не мисли, че едно такова издание би могло (би трябвало) да провокира поне един от съвременните български писатели за книга от рода на „Шумът на времето“ на Джулиан Барнс, където главен герой е прочутият руски композитор Дмитрий Шостакович.

„За съжаление, освен на професионалните музиканти (и то далеч не на всички) Лазар Николов не е много познат... Уникална личност, наистина уникална, защото виждате и от книгата, че той не се е огънал под никакъв натиск. А е имало много сериозен. И то не един и два пъти... Животът му е бил изключително труден и това е поразителното, че той никога не си е позволил да направи компромис, независимо от всичко: че е стоял без работа, че не са били публикувани много от произведенията му. Например „сагата“ с Първата клавирна соната – 16 години отлежава! Толкова е „страшна“ тя за тогавашното време. А тя дори не е атонална...“ – казва Юлиан Куюмджиев.

Всеки читател ще направи собствените си изводи за приноса на новата книга. На първо място, разбира се, безценен е чисто историческият документ, историческите спомени на Лазар Николов. Включени са изключително интересни страници, писани през 1995 година, със спомени за 1944 и 1945. На второ място – оценките на композитора за негови колеги и отделни техни творби (например за композитора Стефан Икономов, или напълно неизвестното досега изказване за „Оратория за нашето време“ на Любомир Пипков). И съвсем не на последно място – записките, в които Лазар Николов е разсъждавал върху естетически въпроси.

„Има еволюция, той самият говори за това. Говори в един текст за периоди, когато дава оценка на своето творчество, но принципно разлика във възгледите му за музиката няма. Той остава привърженик на тъй наречената „абсолютна музика“, на класическите жанрове – просто ги развива, обогатява. Както той неведнъж е казвал: „Аз не се смятам за новатор“. А беше определян като „авангардист“ – с отрицателен знак, разбира се... Ако той беше получил всички облаги и титли рано (защото той ги получи много късно, след като всички други негови съвременници вече ги имаха от десетилетия), може би нямаше да създаде това творчество... Искам да припомня последното му интервю във вестник „Култура“, където го питат каква трябва да бъде връзката на твореца с държавата. И той казва: „Никаква“. Тоест, творецът трябва да има свобода, дори с цената на несгоди“.

В звуковия файл чуйте интервюто с проф. д-р Юлиан Куюмджиев за „Музикалните вечери“ на програма „Христо Ботев“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Хензел и Гретел", опера-приказка в три действия от Енгелберт Хумпердинк

Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..

публикувано на 03.01.25 в 17:22

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50