„Валкюра“ от Байройт

БНР Новини
Камила Нилунд (Зиглинда), Кристофър Вентрис (Зигмунд) и Георг Цепенфелд (Хундинг) в първо действие на „Валкюра“
Снимка: Bayreuther Festspiele / Enrico Nawrath

В месеца, когато музикалният свят ще отбележи 205 години от рождението на Рихард Вагнер (22 май 1813 - 13 февруари 1883), в съботната вечер предлагаме на опероманите уникално преживяване – запис на „Валкюра“ от Байройтския фестивал. Датата е 30 юли 2017, дирижира Марек Яновски, сред звездните солисти са Камила Нилунд, Катрин Фостър, Кристофър Вентрис, Георг Цепенфелд и Джон Лундгрен. Провокативната постановка на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ на именития немски режисьор Франк Касторф (роден през 1951 в Източен Берлин) беше представена за първи път в Байройт през юбилейната за Вагнер 2013 година. Тогава на диригентския пулт бе Кирил Петренко – изключителен талант, роден през 1972 година в музикално еврейско семейство в сибирския културен и промишлен център Омск. В последните години Петренко (по-точно неговият произход) е истински трън в очите на някои много патриотично настроени немски меломани, въпреки че от 18-годишен живее в Австрия, има австрийско гражданство и е завършил престижния Виенски университет за музика и изпълнителски изкуства в класа на прочутия Урош Лайовиц. Кариерата на Петренко започва от Виенската народна опера, след което продължава изцяло в Германия: Майнинген, Берлинската Комише опер, Баварската държавна опера, Байройтския фестивал. Последното назначение и реализацията на „Пръстена“ от 2013 предизвика не само възражения, но и злобни коментари. Но когато през 2015 бе обявено, че Кирил Петренко е следващият главен диригент на Берлинската филхармония – първият евреин и първият роден в Русия, заел този пост за цялата над 130-годишна история на състава, немската преса избухна: „Еврейски гном ще оглави Берлинската филхармония!!!“. Впрочем, още през 2013 на Байройтския фестивал очевидци свидетелстваха, че сред завистниците на Петренко са предимно „неудачници на средна възраст“. Както и че младите хора в публиката и възрастните, опитни вагнерианци са във възторг от тандема Касторф-Петренко. Част от критиката тогава също обяви Петренко за най-голямото откритие на Байройт от 2013. Журналисти отчетоха чудесната, интелигентна работна атмосфера, създадена от Касторф и Петренко, в която като че ли е присъствала безусловна уговорка: Касторф не се меси в музиката и дава свобода на певците, а Петренко не пречи на постановъчните идеи. Концепцията на Касторф е била предсказуема и още преди премиерата театроведите отсичат: „където е Касторф, там са Ленин, Мао, критика на империализма, декори, припомнящи естетиката на ГДР...“. В случая идеята отново е била достатъчно семпла и ясна. Касторф е намерил подходящ съвременен еквивалент на митичното Рейнско злато. Досещате ли се? Естествено – нефтът и всички световни страсти около тази енергийна субстанция, започнали около 1860 година в Пенсилвания. Епохата на Рокфелер и Родшилд, находището в Баку, аспирациите на новата държава СССР към „златото“ от Баку, Йосиф Джугашвили в Баку, призракът на Студената война, бащите на новата митология – Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин и към този списък – другаря Мао... Но никой не е предполагал какво ще сътвори Петренко, а той се е представил повече от убедително. След спектаклите критици определят звука на Байройтския оркестър като „мек и копринен“, а една от рецензентките на руското издание Opera News пише: „Слушайки Петренко е трудно да си представиш как е възможно някой да мрази музиката на Вагнер“.

Четири години по-късно, през лятото на 2017 на мястото на Петренко в Байройт застава знаменитият немски диригент от полски произход Марек Яновски, който от 2002 е главен диригент на СО на Берлинското радио. Със сигурност много по-приемлив за консервативните немски патриоти и вагнерианци, Яновски е един от безусловно признатите световни интерпретатори на Вагнер. През юбилейната 2013 холандската фирма Pentatone реализира целия „Пръстен“, както и „Танхойзер“ с водещи европейски солисти и съставите на Берлинското радио, дирижирани от Яновски. Но тази Вагнерова серия започна още през 2011 с „Летящия холандец“ и „Нюрнбергските майстерзингери“ и продължи през 2012 – с „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Така Яновски регистрира почти цялото Вагнерово творчество, с изключение на първите три младежки опери, а през 2016 на пазара излезе още едно издание на „Пръстена“ под неговата палка – отново със съставите на Берлинското радио, но с други солисти.
След спектаклите на „Пръстена“, дирижирани от Яновски миналата година в Байройт, немската критика реагира с удовлетворение. Затова пък някои изтъкнати британски специалисти не пропуснаха да демонстрират ерудиция и взискателност. В материала на Марк Бери, публикуван в сайта wagneropera.net, четем:
„Неговата репутация (на Яновски) – до голяма степен сред тези, които не одобряват третирането на Вагнер като драма, обилно поръсена с псевдо „автентичност“, е мистерия за онези, които познават великите Вагнерови диригенти – както съвременни, така и от миналото. Най-доброто, което може да се каже за начина, по който той проведе първите две действия (на „Валкюра“) – между другото великолепно изсвирени от Байройтския фестивален оркестър, е че беше добро изпълнение. Нямаше кастастрофи; слава на Бога, не бяхме на лондонската планета Папано. Но и нямаше велико прозрение или проникновение...“.

Е, за българските оперомани, особено за родните истински ценители на творчеството на Вагнер, всяко изпълнение от Байройт е щастие и откровение, въпреки мненията на разглезената европейска критика. Тъй че, препоръчвам на всички спеткакъла на „Валкюра“ от 30 юли 2017 в Байройт. Ще слушате прекрасни солисти и действително великолепния Байройтски фестивален оркестър, дирижирани от Марек Яновски. В ролите:
• Зигмунд – Кристофър Вентрис
• Хундинг – Георг Цепенфелд
• Вотан – Джон Лундгрен
• Зиглинда – Камила Нилунд
• Брюнхилда – Катрин Фостър
• Фрика – Таня Ариане Баумгартнер
• Герхилда – Карълайн Уенборн
• Ортлинда – Дара Хобс
• Валтраута – Щефани Аутцийл
• Швертлайта – Надин Вайсман
• Хелмвига – Кристиане Кол
• Зигруна – Марайке Мор
• Гримгерда – Симоне Шрьодер
• Росвайса – Александра Петерзамер

Съдържание на „Валкюра“

събота, 12 май, от 20 часа

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15