След повече от четвърт век Вагнеровият „Лоенгрин“ се завърна в „Ла Моне“

БНР Новини
6
Снимка: Baus

Кореспондентът на „Неделен следобед“ в Белгия – Милен Венков, споделя впечатленията си от новата постановка на една от най-обичаните и най-често представяни Вагнерови романтични опери в Брюксел. Главният диригент на Кралския театър „Ла Моне“ – Ален Айтиноглу, е осъществил музикалното ръководство, сценичната реализация е била на французина Оливие Пи, декорът и костюмите – на Пиер-Андре Вайц. Веднага след премиерата на 19 април представители на белгийската критика отбелязаха, че Айтиноглу и Пи „са се справили превъзходно с Вагнер“, но според нашия кореспондент решението на Оливие Пи е доста спорно:
„Когато завесата се вдигна, се озовахме сред разрушения Берлин през 1945 година: войната е загубена, немската столица е срината от бомбите. Масивният, метален декор изобразява полуразрушен, изгорял театър, в чиито кулиси са складирани оцелелите прашни реликви на немската романтична култура – сред тях виждаме бюстовете на Гьоте и Бетовен. Наоколо всичко е в пепел и развалини. На този фон и в съответния исторически контекст е поместена борбата за престола на Брабант... Телрамунд и Ортруд се представени като нацисти, чиито съмишленици продължават борбата дори след края на войната. Лоенгрин и Телрамунд решават спора си не в дуел, а на шахматната дъска, докато същинската битка е между техните привърженици. В дългия хор на процесията на Елза към катедралата жените си подават кофи, пълни с отломки от разрушените сгради – доста неуместна гледка, в която музиката не се вписва по никакъв начин... Сцената, в която Елза все пак задава фаталния въпрос за самоличността на Лоенгрин, се развива многозначително сред бюстовете на Гьоте, Шилер и Бетовен. На финала няма надежда за спасение – в лицето на новия владетел на Брабант виждаме трупа на убития престолонаследник Готфрид. Концепцията на Оливие Пи и подходът му към операта на Вагнер не се понравиха на всички зрители и наред с овациите след финала в залата се чуха и освирквания за френския режисьор...“.

Заедно с публиката от Брюксел, Милен Венков обаче много е харесал музикалната реализация на „Лоенгрин“ със солисти „на изключително високо ниво“. Подробностите можете да научите от звуковия файл.



Снимки в галерията: Baus

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25

"Сицилианска вечерня", опера в пет действия от Джузепе Верди

Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..

публикувано на 05.07.24 в 10:20
Антон Раф в ролята на Идоменей

"Идоменей", опера в три действия от Волфганг Амадеус Моцарт

Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..

публикувано на 28.06.24 в 07:50

"Кавалерът на розата", комична опера в три действия от Рихард Щраус

Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..

публикувано на 14.06.24 в 09:22
Декори от Първо действие на операта „Хованщина”, Москва, 1897 г.

"Хованщина", народна музикална драма в пет действия от Модест Мусоргски

Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..

публикувано на 24.05.24 в 17:39

"Княз Игор", опера в 4 действия и пролог от Александър Бородин

Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..

публикувано на 17.05.24 в 08:50
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15