В „Изпята поезия“ откриваме темата за труда и работата в музикалната лирика у нас и по света. Заедно с песенни поетични картини на Валери Петров и Пол Саймън, звучат записи на „Стийли Ден“, „Ролинг Стоунс“, Панайот Панайотов, Брус Спрингстийн, Боб Дилън, „Пластик Оно Бенд“ и „Бийтълс“.
Песента A Hard Day's Night (Нощ след тежък ден) избираме за увертюра. Изпълнението на „Бийтълс“ от 1964 г. ни води към нощта, дошла след тежък работен ден – основният акцент в текста на Ленън и Маккартни. Заглавието на песента дава име на първия албум на групата, в който всички песни, музика и текстове са създадени само от членове на „Бийтълс“. Думите на A Hard Day's Night може би учудват някои, но знаем, че преди да достигнат световна слава, „Бийтълс“ имат зад себе си години на тежък труд, работа при недобри условия и мизерно заплащане. Изобщо не е поза, още по-малко – лицемерие, че работата, трудът, работещите хора недвусмислено присъстват в песенни текстове на Джон и Пол. Парчето Lady Madonna (Лейди Мадона) е добър пример за това. Жизнерадостното, уж купонджийско настроение в музиката на „Лейди Мадона“ е в контраст с думите на песента, далеч не така забавни. В записа авторът Пол Маккартни въодушевено свири пиано партията и пее открай докрай за Lady Madonna – неспирно работеща от зори до мрак жена, която трудно свързва двата края. В интервю от началото на 21-ви век Пол обяснява, че още от малък в съзнанието му стои работещата жена, работничката. Затова и присъства като персонаж в негови песни. Спомня си, че когато е бил дете, в Ливърпул е имало много ирландки и повечето от тях са извършвали тежък физически труд. „Лейди Мадона“ е „поклон към женското работническо съсловие… в моите представи се е оформил общ женски образ, с различни имена”, споделя Маккартни. При по-внимателно вслушване разбираме, че той съчетава несретната, бездомна Eleanor Rigby, работната Lady Madonna, лишеното от права тъмнокожо момиче в алегоричната Blackbird, образа на майката на Пол: Mother Mary, за нея чуваме в Let It Be…
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..