На Празниците на изкуствата "Аполония" в Созопол беше премиерата на новата стихосбирка на Васил Славов. Тя бе представена от друг поет, приятел и издател - Румен Леонидов. Както обикновено, когато авторът не шуми около себе си и не търси възможности за популярност чрез рекламата, какъвто е този, често с изненада откриваме, че не сме дооценили таланта му. И още една причина писатели като Васил Славов да са по-малко познати на по-широката четяща аудитория е това, че живее в друга страна, макар да е български поет. Вгледани в собственото си творчество и битие, българските писатели не се колебаят да загърбят, да не се интересуват, дори да не познават изобщо колегите си, живеещи по различни причини извън България. Това обаче не променя качеството на творбите, писани в чужбина...
За Васил Славов поетът Борис Христов пише: „Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е отдавна на върха, без сам да знае. Може би защото никога не е знаел, че е „човек на изкуството“, а работник, приведен над Пътя, по който върви и отминава... Човекът.“
Роден е в София през 1958, син е на писателя Атанас Славов. Завършва английска филология в Софийсия университет, дебютът му е през 1989 със стихосбирката „Спомен за Потоп“, издава преводи и критика, участва в първите броеве на „Литературен вестник“, списанията „Мост“, „Глас“ и „Нава“. През 1989 г. заминава за Щатите, където специализира литература, там живее и досега.
Васил Славов е автор на книгите „Бич Божи“(1992), „7 часа слънце“ (2005) и „Американа“ (2010), на белетристиката „Фургоните на Адамсбърг“ (1998), „Записки на Препарирания“ (2001) и „Тунелите на Галицин“ (2001). Стихосбирката му „Звяр“(2014) е номинирана за наградата „Христо Фотев“. Негови творби се публикуват в литературни издания в САЩ и Великобритания. Най-новата му стихосбирка е озаглавена с неологизма „Следверие“.
Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..
Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..
На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..
Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..
Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..
Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..
Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...