Коя е Анна Свир?

За първи път на български език излезе стихосбирка на полската поетеса Анна Швиршчинска (1909-1984) в подбор и превод на Лъчезар Селяшки. Книгата съдържа нейни стихотворения от различните етапи на творческото ѝ развитие, като започва още от 1958 година и стига до книгата, излязла година след смъртта ѝ. Заглавието на българското издание е „Щастлива като кучешка опашка“, както се нарича една от нейните стихосбирки. Поезията ѝ е лишена от сантиментализъм и излишества, но е изпълнена със страст и въздейства като удар. Чеслав Милош я сравнява с едни от най-големите имена в полската поезия – Ружевич, Херберт, Шимборска. Той прави възможното нейната поезия да се чете по света, като я превежда заедно с Ленард Нейтън и така излизат две нейни книги на английски език: „Започнах да превеждам стихотворения на Швиршчинска на английски език още докато тя беше жива и зная, че това бе за нея радост в последното ѝ боледуване, което завърши със смъртта ѝ през 1984 г. Понеже фамилното име на авторката е трудно за произнасяне от английско говорещите читатели, тя сама изяви желание да бъде назована Анна Свир, което впрочем беше неин псевдоним във времето на хитлеристката окупация.“
Именно това време белязва завинаги нейния живот и стихотворенията, които пише. Ето какво разказва Милош: „Решаващо значение в нейната биографията е имало Варшавското въстание през 1944 г., когато е работела в импровизирана болница и заедно с целия медицински персонал в продължение на един час е стояла пред стена, очаквайки да бъде разстреляна. След войната много пъти е пресъздавала свои военни преживявания в отделни стихотворения, но като цяло това не ѝ се е удало бързо. Успяла е едва след много години в стихосбирката „Строих барикада“, издадена през 1974 г. (...) Следвоенните стихотворения на Швиршчинска засягат нейната индивидуална съдба, най-вече съществуването ѝ като жена, както и еротични мотиви. Но несъмнено военните преживявания формират нейната дистанцираност спрямо любовните обвързаности. В тях присъства дистанцията на наблюдателка, която показва тялото на мъжа и на жената по един почти калиграфски начин. Любовните ѝ стихотворения се появяват, странно нещо, в късна фаза от живота ѝ. Най-известна е поетическата ѝ книга „Аз съм жена“, издадена през 1975 г. Недоброжелателните реакции на литературните критици по повод смелостта в еротичните интерпретации ще донесат признание и чест на тази поетеса. Швиршчинска е била феминистка в друг смисъл, различен от този, който произтича от каквато и да е теория. Просто тя се е ръководила от наблюдението и съчувствието. (...) Според мен стихотворенията на Анна Швиршчинска принадлежат към забележителните достижения на световната поезия на ХХ век.“
Книгата беше представена от Марин Бодаков, а стихотворенията прочете актрисата Светлана Янчева.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29