Темата на предаването е отвъд въпросите защо, кога и как изчезна Атлантида и не става дума за историята на Атлантите, а по-скоро за метафора, която ни отпраща назад към Сътворението. Появата на цивилизацията ни се свързва с остров, изчезнал след катаклизъм и потънал в морето. „Някой“ силно е желаел да приемем, че причината за появата на цивилизация, тук на Земята, никога няма да бъде разгадана и ще остане вечна тайна. Никой от защитниците на тази теория и днес не допуска, че тази Атлантида изобщо не е била суша, а нещо съвсем друго, което може би е отплавало или отлетяло. Че с нея се е случило нещо друго, различно от потъване.
Същото е положението при създаването на митовете и писането на историята, които са много близки дейности, но се правят от различни поколения. Тези, които са описали това, което наричаме митове, са си мислели, че пишат история. Онези, които сега съчиняват историята, са нарекли тяхната история мит. Нямаме спомен какво се е случвало на Земята преди нашата поява. За онези древни времена, на които не сме били очевидци, а за които сме научили.
За да се обясни какво е общото в митологиите трябва да се опишат, без да се адаптират. Историците обаче са на различни мнения за последователността на поява на цивилизациите – Шумер, Сахара и черна Африка, Пирамидите, Египет, Индия, Гърция, Ебла и Асирия, Китай, Рим и християнството, Америка, Маите, Киче, Толтеки, Мищеки и Ацтеки.
На тези и други дискусионни моменти е посветил най-новата си книга арх. Людмил Леонидов. „Защо изчезна Атлантида“ е необичайно четиво, но в никакъв случай не е езотерично, фантастично или епилептично. Тя не е е роман, нито е учебник. Тя е много интересен разговор с читателя, който ще стане и предмет на диалог с радиослушателите.
Защото става дума за значително качество на знания, познания, ерудиция, логика, безстрашие пред общовъзприетите лъжи, пред масовите заблуди, пред премъчаните истории. И особен вид кротка полемичност, която не възбужда към мигновена съпротива, а към размисъл, водещ към възможна преоценка на собствените ни представи.
Людмил Леонидов е е роден 1948 г. в София. Завършил е специалност „Архитектура“ във ВИАС - София през 1973 г. До 2005 г. проектира и ръководи проекти предимно за страните от Близкия изток и Африка. Автор е на седем книги: „Очите на Бога", част първа. Историческо четиво за непредубедени. „Очите на Бога", част втора. „Българите до Третото царство“, „Анатемосаната истина", „Съкровището", „Комисията".
В разговора ще участват още писателят Христо Буковски, журналистът Стойчо Керев и издателят на другите книги на Леонидов Георги Лазаров.
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..